„Не оставяй, о архангеле Божи, без твоята помощ и защита и нас, които днес прославяме твоето име. Защото, ето ние, макар и да сме много грешни, не желаем да загинем в нашите беззакония, а да се обърнем към Господа и да бъдем оживени от Него за добри дела…“
Православен молитвослов, Молитва към св. архангел Михаил
Молитвата към празнувания днес Божии пратеник, архангел Михаил, е доста обширна, но за това, което искам да разкажа, този откъс е като че ли най-подходящ. Рискувайки да стана досаден пак ще ви занимавам с онзи „незабравим Алтън Калофер“, с онзи ограбен и онемял без своите камбани храм „Св. архангел Михаил“, за който публиката на сайта научи от поредица публикации, с онази вярна енория, която се възприема и живее като неразделна част от Църквата Христова.
Ням свидетел на всички събития около храма години наред бяха четирите изтрити и олющени външни икони – три на западната страна и една на южната. На тези икони са били изобразени св. архангел Михаил, преп. Параскева-Петка Търновска, св. Кирил и Методий – покровители на храма през различните етапи на неговото съществуване. Времето беше заличило цветовете и контурите на иконите и само познавачите на храмовата история знаеха какво се крие зад гъбясалия и напукан хоросан. Не са знаели и крадците на църковна утвар и колекционерите на цветни метали, че докато вършат беззаконията си няколко чифта очи са ги наблюдавали изпод напуканата мазилка и са немеели пред невижданата вандалщина.
След като храмът овдовя без свой настоятел, след като онемя без своите камбани, за да не се случат и други злини с него енорията реши, че трябва някой да бди над него. Каква по-добра стража от тази, която го е опазила от 1869 г. до днес – неговите небесните покровители. Нека лицата им отново засияят, очите им отново да грейнат, ръцете им отново да благославят от стенните икони. Нека образите им бъдат покров и закрила за онези, които благоговейно пристъпват прага на храма, а за другите – страж и изобличител.
Днес, когато Църквата е отредила да честваме Събор на св. архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден) енориашите при едноименния храм в гр. Калофер са удовлетворени и духовно щастливи, защото този, на когото се молят, вожда или архистратига на безплътните сили, бди над тях от фасадата на обичния Божи дом.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqup4
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски| Словото стана плът |
|---|

Ням свидетел на всички събития около храма години наред бяха четирите изтрити и олющени външни икони – три на западната страна и една на южната. На тези икони са били изобразени св. архангел Михаил, преп. Параскева-Петка Търновска, св. Кирил и Методий – покровители на храма през различните етапи на неговото съществуване. Времето беше заличило цветовете и контурите на иконите и само познавачите на храмовата история знаеха какво се крие зад гъбясалия и напукан хоросан. Не са знаели и крадците на църковна утвар и колекционерите на цветни метали, че докато вършат беззаконията си няколко чифта очи са ги наблюдавали изпод напуканата мазилка и са немеели пред невижданата вандалщина.
След като храмът овдовя без свой настоятел, след като онемя без своите камбани, за да не се случат и други злини с него енорията реши, че трябва някой да бди над него. Каква по-добра стража от тази, която го е опазила от 1869 г. до днес – неговите небесните покровители. Нека лицата им отново засияят, очите им отново да грейнат, ръцете им отново да благославят от стенните икони. Нека образите им бъдат покров и закрила за онези, които благоговейно пристъпват прага на храма, а за другите – страж и изобличител.
Днес, когато Църквата е отредила да честваме Събор на св. архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден) енориашите при едноименния храм в гр. Калофер са удовлетворени и духовно щастливи, защото този, на когото се молят, вожда или архистратига на безплътните сили, бди над тях от фасадата на обичния Божи дом.











