“От Сион, връх на красотата, се явява Бог ...” (Пс. 49:2)
Дано дойде спасение от Сион за Израил, възкликва старозаветният псалмопевец, а Бог му отговаря чрез устата на Своя избраник, верния пророк Исаия: “Аз полагам на Сион в основата камък, камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами” (Ис. 28:16).Преди година в позлатения от есента Руенски манастир, докато събралото се множество молитвено пееше “Спаси, Господи, люди ....”, изпросвайки Божието благоволение над новото начинание - първото българско православно радио, тайничко, някак си така по фарисейски си мислех, какво ли ще донесе този роден Сион? Дали ще бъде само метафора за страж, или в действителност ще стане страж, пазител, който бди над всички нас; дали няма да е поредният уж краеъгълен камък, в който обаче нелепо всички се спъваме и раздразнено подритваме?
Днес, година по-късно, не си задавам този въпрос, защото той получи междувременно своя категоричен отговор. Да, радио Сион оправда своето име и се изпълниха думите на пророк Исаия за тези, които повярваха в него – те не се посрамиха.
Цяла година търсехме контакта с радио Сион, като натискахме най-големия клавиш на клавиатурата и оставаше да нагласим силата на звука на колонките. И това изглежда толкова просто, ясно, някак самопонятно. Дали някой се е замислил, колко човешки труд се крие зад един достигнал до нас звук. Едва ли! Забързани, охладнели и недоволни или засмени и щастливи ние просто си натискахме клавиша и така, хоп - на Сион! Набързо ставаме поклонници, без да изкачваме стъпалата на храма, без да пеем химни. Просто е. Не отидохме истински, не се възкачихме на Сион, за да видим, за да разберем, как се случва всичко. Поговорката гласи: Ако Мохамед не отиде при планината, планината ще дойде при Мохамед. Ние не отидохме при планината, а тя може би имаше нужда от нас, вероятно като помощ, като публика, като коректив, като приятел. И тъй като ние не отидохме, тя дойде при нас. Дойде не сърдита, не обидена, а усмихната и щастлива, за да ни покани на първия рожден ден на отрока си - радио Сион. Милото тържество трогна със своята човечност. Слушах приветствията, спомените за трудностите, поздравителните адреси и пак така, като на откриването, по фарисейски си мислех: Какъв му е проблемът на радио Сион?
Няма проблем! Не му трябва на радиото ефир, не му трябва честота. То си има братство – малко, но истинско. Както ридае пророк Йеремия в своя “Плач”: “Драгоценните синове на Сион, равноценни с най-чисто злато” (4:2). Като ги види човек тези млади, усмихнати чернодрешковци, има чувство, че ако доброто яхне тяхната искрена усмивка, ще обиколи света на честотата на ефира на любовта, онзи ефир, които не зависи нито от СЕМ, нито от някой държавен или църковен серСЕМ, а е напоен с флоидите на истинската искрена Любов. И като вярваме на думите на премъдрия Соломон, че “на праведните молитвата е благоугодна Богу” (Притчи Сол. 15:8), не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че с тази Любов, Която е във всяко тяхно дело, братята ще ни споменават и в молитвите си, а ние...? Ние ще благодарим, кой както може. Пък ако забравим?! Е, догодина има пак рожден ден.
