Така заяви днешна водеща на националното радио по повод събитията от 29 март 2018 г., четвъртък. А този ден се оказа твърде богат на събития в страдното ни Отечество:
1) Един депутат трябваше да напусне парламента заради обвинения в корупция.
2) Един заместник-министър се оказа преследван от прокуратурата за същото.
3) Един друг депутат беше обвинен във все същото като първия (вече бивш) депутат.
Всичко това така силно е впечатлило иначе опитната журналистка, че тя изстена в ефир: какво е това чудо, как може да са такива хората, на които ние поверяваме живота и бъдещето си?!
Така и не разбрах дали я беше успокоило огласяването (пак днес) на
4) таен запис от църковник на разговора между Руския патриарх Кирил и Българския президент Румен Радев, с който запис синодът ни даде рамо на подкрепа към президента срещу обвиненията на една влиятелна партия, че Радев не защитил достойнството на Отечеството ни при онази среща и разговор.
И не на последно място за православните християни на БПЦ-БП е новината (пак от днес), че
5) Белоградчишкият епископ Поликарп стана софийски викарий.
Тя, водещата в БНР, и нейната многомилионна аудитория може и да не са разбрали за това днешно решение на синода ни, но независимо от това въпросното синодно решение най-добре оправдава заглавието:
Какъв ден, какво чудо!
А днешният „избор“ беше предвиден точно преди два месеца и точно в Двери. Не че беше толкова трудно да се предвиди, но заради истината нека пак да си го кажем:
„Та си „напазарува“ въпросният митрополит трима епископи и сега ще ги „продава“. Няма да ги прави туршия, я! Със сигурност ще предложи на Софийския митрополит (той и Български патриарх), който от година близо няма нито един викарен епископ.“
(https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100659/catid,154/id,24828/view,article/)
Ако някой се запита, как така точно днес е станал въпросният избор на подвъпросния викарий, след като в дневния ред на заседанието не е имало такъв въпрос, аз не мога да му отговоря. Но имам пълното право да предположа, че при сигурни 5 владици-поддръжници „владетелят на епископските съдби“ е решил, че тъкмо днес, в този „ден-чудо“, е моментът да се атакува владишката борса с надвъпросната сделка. Защото, видите ли, са отсъствали в чужбина трима от митрополитите, при това – по някакво съвпадение може би! – точно тези митрополити, които никога не биха подкрепили идеята за превъпросния викарий. Ами то на борсата е така, милички! Дебне се моментът, а не се чака Светият Дух да си каже волята. Защото тя може и да не изнася на най-въпросния владика. Докато патриархът ни - той е душица, той никога няма да скърши хатъра на амбициозния си събрат. И с готовност ще добави точката в дневния ред, която ни изхаби толкова редове тук.
Естествено, ние не оспорваме решението на Светия ни Синод. А и никой не може да го оспори. Както не може да оспори и по-ланското решение за противоуставното отстраняване на предишния Старозагорски митрополит Галактион, дето го докарали днес в синода да се жалва. Жалко, но това е от друг анекдот.
