Редакцията на „Двери“ продължава да публикува приписките на отец Ипомоний към някои от новините и събитията от църковния ни живот. Дали тези приписки могат да донесат някаква полза на читателите, е твърде съмнително. Затова настойчиво ви съветваме да не им отделяте повече внимание, отколкото им подобава...
За хаджилъка и епитимиите
Преди не много време Руският патриарх скастри българския Президент, че си позволяваме да сме благодарни за Освобождението си и на други народи освен на Руската империя. Не му стана драго на нашия Президент: хем дава едно рамо да паднат санкциите към Русия заради анексирането на Крим, хем за благодарност получава вместо многолетствие епитимия. Трудно е да се намери друго обяснение (освен придобита фобия към епископски митри), защо при посещението на Президента в Израел в делегацията не е включен висш представител на БПЦ.
Още повече, че поводът за визитата е спасяването на българските евреи, към което Българската православна църква е основно съпричастна, а в програмата му е предвидена и среща с Йерусалимския патриарх. Сам Президентът се похвали с трогателно клипче на страницата си в социалните мрежи с тази среща. Не бива така, хаджи Румене. Най-малкото, защото тази епитимия – този път наложена от Президент на епископи - не е съвсем справедлива. Хубаво нещо е хаджилъкът, ама е добре да се прави с чисто сърце и чисти помисли – свободни от обида и накърнено его.
За големия Кръст и малката вяра
Общинските съветници в Шумен обсъждали дали Общината да финансира постояването на 33-метров Православен кръст нейде в Шуменското плато, който "да се вижда от всички входно-изходни артерии". Голяма вяра – голям кръст, един вид. А и такъв вече имало в Благоевград. „В Шумен да не би да сме по-малко българи или по-малко християни, а?“ – питали баш патриотите-вносители на предложението. Не се знае как ще завършат дебатите в Общинския съвет и какво мъдро решение ще се вземе.
Не се наемам да противореча на това благочестиво начинание. Само се замислям дали християнската вяра на шуменци няма по-добре да проличи, ако с тези общински средства се направи опит да се съхранят настоящите християнски светини, които се нуждаят от възстановяване и които, уви, са изобилно налични във всяка епархия? Но нищо, ако Кръстът не може да се види в сърцата, нека поне да се вижда отдалеч в платото...
За Гинкиното и Ганкиното
Не приемам за справедливо Светият ни Синод или Светата Софийска Митрополия да бъдат охулвани заради един договор с Гинка. Още по-малко заради един предварителен договор. Унизително е духовните ни баш-водачи да бъдат поставяни в условия, в които да трябва да се обясняват и оправдават. Едно, че Гинка, по всичко изглежда, има неустоимо привличане към светлината – и електрическата, и невидимата. Така че това наемно намерение е съвсем понятно и обяснимо за хората с духовни сетива.
Друго, обаче, ме притеснява. Тук шумотевицата се вдигна, защото е Гинка. А с колко ли други „гинки“ са сключени недотам изгодни за светата ни Патриаршия имотни договори навред из нейните предели? – Неизвестно. И дали, ако църковните имоти и финанси се управляваха добре, щяха да се поставят с такава сила въпросите, свързани със заплати и осигуровки на свещенослужители, съхранение и реставрация на храмове и манастири, социална дейност и благотворителност към нуждаещите се? – Незнайно. Ние сме особена порода хора – смеем се и ругаем Гинка, обаче нямаме нищо против вече десетилетия „гинките“ – и в Църквата, и в държавата - да си играят Ганкиното.
*Приписка - Добавка към текст, която е странична на съдържанието му.
(Следва продължение...)
