Мобилно меню

4.6705882352941 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (85 Votes)

Благо мегаловЧух, че карикатурата „Постфактум“ се оказала малко неясна. Толкова по-зле за автора. Карикатура, която се нуждае от допълнителен коментар, не е добра карикатура. Но понеже вече е публикувана, моля за разрешение да я пооправя с един импровизиран коментар, в улеснение на зрителя и в мое собствено оправдание.

Духовно израстване?!

Труден и бавен процес: 30 стъпала нагоре по духовната Лествица. Средният ритъм обикновено е две нагоре, една надолу - опасно „духовно танго“, защото лесно тези надолу могат да станат повече...

Но не само това. Може да стане и тотален срив - свободно падане от произволна височина, което завършва с падение и провал. „Бъдете внимателни, защото опасно ходите“ (вж. Ефес. 5:15, от църковносл.). След като и ходенето е опасно, то какво остава за изкачването!

Да си представим една апокалиптична сцена: Всички сме изпопадали – кой от първото, кой от средните стъпала, кой и от последното. Дърпат ни ония с куките, а често пъти и ние сами се подхлъзваме, дори с удоволствие. Изпълнили са се думите на Писанието: всички сме се отклонили от пътя, вкупом сме станали негодни (вж. Рим. 3:12). Подножието на стълбата е отрупано с духовни трупове, телата на падналите. Нашите тела – миряни, духовенство, монашеский чин... Ето, още е във въздуха последният падащ и нито един вече не дерзае нагоре. Лествицата стърчи опустяла към небето.

И тук един от падналите намира сетни сили, постфактум да зададе напълно логичен и дори много важен въпрос: "Ами сега?!"

Сега какво? Сили да тръгнем пак нагоре няма, няма и време. Колко пъти ще я катерим тая стълба – животът свършва. И за какво ни беше тя, нима главното ѝ предназначение е от нея да се пада?!

Да не забравяме, че стълбата има и една друга важна функция: по нея може и да се слиза!

В духовния живот обаче, тази функция не е за нас. Ние или с мъки се изкачваме, или падаме. Слизането Бог го е запазил само за Себе Си. Той може и да се стовари върху нас като гръм или като канара, но не желае. Затова слиза полека, внимателно, понякога бавно, понякога мигновено. Нежно и леко се спуска надолу по стъпалата на духовната стълба, за да измине в низходящ ред пътя, който ние не можахме да извървим нагоре. Бог слиза при нас. Идва да възкреси купчината духовни трупове, да ни даде живот от Своя живот. За нас има само една заслуга: избрахме правилната, вярната стълба за падане; тази, по която после именно Бог ще слезе към нас, а не някой друг.

На иконата „Снемане от Кръста“ има изобразена стълба. Стълбата често присъства наред с уредите за изпълнение на кръстното разпятие: копието, гвоздеите, гъбата, напоена с оцет. По тази стълба Йосиф и Никодим се покачили, за да снемат от Кръста безжизненото Тяло на Спасителя, от чието възкресение ние приехме живот. Тя нямала 30 стъпала, може би само няколко. Но показала нагледно не само духовното, а и телесното слизане на Бога към нас, което е равнозначно на слизане в ада.

Ето защо зловещата графика на самотно стърчащата към небето стълба все пак е една оптимистична гледка. След като не успяхме в катеренето, нека да не пречим на Господ да слезе Сам при нас. В края на краищата, извисяването е Негово дело.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uacfw 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора