Днес научих скръбната вест, че от този свят си е отишъл Любомир Шивачев. С този човек, чието лично име е илюстрация на живота му, се запознах задочно, чрез поредица писма и няколко телефонни разговора, които си разменихме преди година. Тази комуникация се наложи в опита да се възстанови историята около организирането на енорията в Западна Германия, Мюнхен. А с тази история е свързано семейството ми – баща ми, свещ. Иван Найденов, трябваше да обслужва енорията, а майка ми (учителка по немски) да организира училище за сънародниците. Всичко това не се случи. Стана иначе. Затова и си говорихме с г-н Шивачев: Кой каква роля изигра в онези събития на ранните осемдесет години на миналия век?
В последното писмо Шивачев ми написа: „и когато Господ реши да се видим“. Но Бог промисли различно. Днес, като прочетох скръбната вест, си разрових архива на електронната поща. Исках да изчета пак писмата на Любо, както самият той ми позволи да го наричам в едно от писмата: „Аз съм за в бъдеще Любо“. Това беше нещо като последна среща с него.
Докато четях, осъзнах, че Любо е онзи обобщен образ на човека от и в Църквата, на прогонения и обиден сънародник, на семинариста, който между белите Черепишки скали под строгия поглед на учители и възпитатели е изковавал вярата си – чиста и искрена. Той ми беше написал:
„Аз винаги съм бил против комунизма. Баща ми беше осъден на 15 г. от народна власт и затова и избягах. Но въпреки тежкото начало на Запад, аз не забравих това, в което ме възпита дядо Тихон, Ал. Величков, моят кум и курсов ръководител Тодор Точев. Аз се опитвах да работя за Църквата ни и моята вяра. Разочарования имах доста… Не съм съгласен с много неща, които и днес тук стават, и в Синода ни. Но кой съм аз?
Аз си държа на вярата и на истината, но на тези теми мисля, че ще се видим и говорим.“
Е, не можахме да се видим и говорим. Любомир е вече при Твореца, където си почива от всички несгоди на този свят и се радва на Небесната Църква, като преживява в Нея всичко онова, което му е липсвало на този свят. Заслужил го е!
Бог да му прости и вечна да бъде паметта му!
