Мобилно меню

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

Редакцията на „Двери“ продължава да публикува приписките на отец Ипомоний към някои от новините и събитията от църковния ни живот. Дали тези приписки могат да донесат някаква полза на читателите, е твърде съмнително. Затова настойчиво ви съветваме да не им отделяте повече внимание, отколкото им подобава...

TL iUnP7Us0SGAwzkDLDHAЗа „православните меценати“ и добрите каузи

Далеч от пределите на богохранимата ни Родина една дълго подготвяна операция на аржентинската полиция разкри схема за трафик на наркотици, зад която, според разследващите, стоят няколко дипломатически служители на руското посолство в Буенос Айрес, както и хора от фонда "Руски православни меценати в Латинска Америка“. Общо взето, историята е заплетена, версията e оспорвана от Москва, а сюжетът най-вероятно вече вдъхновява сценаристите на бъдещи филми - носители на „Оскари“... Ние обаче размишляваме не върху заплетените криминални истории с привкус на наркотици, оръжие и тайнствени картели, а върху проекцията на „православните меценати“ - в Латинска Америка, в Стара Европа и най-вече в нашата си България... Защото, както добрата кауза не може да бъде обезсмислена от недостойни люде, така и публичното лустро не може да ти измие образа, ако делата ти са неблагочестиви... И ние си имаме „православни меценати“, удостоявани дори с църковни отличия и награди, макар тяхното меценатство да не кореспондира особено с останалото, с което са познати на обществото. Най-дипломатично казано...  

611976B0 5784 488D 815C 8D162FB0BA5E w1023 r1 sЗа предупредителните протоколи и непредубеденото огорчение

Дипломатичният тон е особено нужен, когато коментираме дипломатически посещения. А още повече, когато те са височайши. И най-вече, ако са светейши. Моля, преди да продължите да четете този текст, да подпишете предупредителен протокол, че няма да свързвате следващите редове с предишната приписка за „православните меценати“! Да, там, най-отдолу. Подписахте ли? И имената под подписа, собственоръчно, моля! Ха така! Да продължим.

Та, едно светейшо посещение някак си не би трябвало да се свързва с нахлуване по домовете на хората и връчването на предупредителни протоколи. Някак нелепо е. Обидно е. И към височайшия гост, защото му се показва, че е толкова нежелан, та се налага в една демократична страна-член на ЕС да се репресират, пардон, „профилактират“ хора, които просто са упражнили правото си на свобода на словото (защото, ако има извършено престъпление – процесуалният ред е съвсем различен). Обидно е и към собствените граждани, защото им се показва, че са следени, и им се намеква, че ще бъдат преследвани и за позиции, които нямат нищо общо със Светейшия гост, а най-паче - с безобразията на родната политическа действителност. Обидно е и към авторитета и интелекта на ръководителите на службите ни за сигурност, демонстрирана чрез действията им. Но, хайде, последното да кажем, че не е обида, а откровение...

Обаче една обида тръгне ли надолу по баира, не можеш да я спреш. Помита всичко по пътя си. Ето, и Светейшият ни гост си замина обиден. Не от публикациите срещу него във фейсбук – там службите, видно е, си свършиха протоколно-предупредително работата. Или пък самият гост стои над тези неща. Но и да се беше обидил от тези понякога гневни и вулгарни слова, щеше да си е в правото. Не казваме, че щеше да е прав, а „в правото си“. Но не. Обиди се на една изразена благодарност. И това вече е притеснително.

Да си предстоятел и на най-многобройната поместна православна църква, щом си тръгваш огорчен, че някой може да си позволи да бъде благодарен и другиму освен на тебе, ще бъдеш „мед, що звънти, или кимвал, що звека“, спомнихме си предупреждението на св. апостол Павел към коринтяните (Кор. 13:1-3)...

За Плъха и капаните, в които попадаме

Убиха Плъха. Бог да го прости. Ако се съди по съдебното му досие, вероятно има доста какво да му се прощава. Дали убийството му е престъпление или не, Темида ще решава. Трагично е да си на мястото и на убиеца, и на убития. А как решава Темида у нас, всички знаем. А това е и една от основните причини да се стигне до това убийство. Плъха падна в капана. Но и мнозина от нас попаднаха в капан. В капана на собствения съд, по човешки неправеден, в капана на злорадството над чужда смърт. Заблуждаваме се, че тази смърт може да ни даде живот, да ни въздаде възмездие за неправдите, които сме преживели и преживяваме заради сляпата Темида. А тя отдавна е наострила слух и сече с меча си, насочвайки го не според делата, а според звъна на жълтиците, пускани в нейните везни... Темида е сляпа, а ние, християните по тези земи, вкаменени. Оживяваме се само, когато трябва да мразим или осъдим. И то за кратко...

*Приписка - Добавка към текст, която е странична на съдържанието му.

 

(Следва продължение...)


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uayf8 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски