Редакцията на „Двери“ продължава да публикува приписките на отец Ипомоний към някои от новините и събитията от църковния ни живот. Дали тези приписки могат да донесат някаква полза на читателите, е твърде съмнително. Затова настойчиво ви съветваме да не им отделяте повече внимание, отколкото им подобава...
За земния и Небесния Йерусалим
Свикнали сме суетата на този свят да е присъща за владетелите. Те да се стремят да придобиват земи и царуват над народи. А духовниците да бъдат онези, които да възпират ненаситната алчност, като съветват, че трябва най-първом да се погрижим за душата и за вечното, и да напомнят, че „дните на човека са като трева; като полски цвят - тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.“ (Пс. 102:15-16). И притчата за „двете ризи“ знаем, а Македониите пък да се случат да са цели три – Егейска, Вардарска, Пиринска. Та затова е малко смущаващо, когато клирици от една поместна църква излязат да протестират за имена и граници. Изпитание е това – не само за тях, а за всички ни. Улисани в спорове за границите на земните царства, да не би някак да изпуснем Царството Небесно...
За праведниците сред нас
Отиде си един праведен старец. Бог да го прости! Праведността, някак си, по Божие допущение, се долавя от всеки – и от достоен, и от недостоен. И евангелските текстове, и житията на светиите свидетелстват как този досег до праведника е обръщал и най-големите грешници и е променял живота им. Но днес живеем в лукави времена. Дори когато срещнем праведника и се докоснем до него, искаме не ние да се уподобим на него, а него да уподобим на себе си. Да се покажем: ето, вижте, ние сме до него - а щом сме до него, значи сме поне малко и като него. Суета? По-лошо. Самозаблуда, сиреч прелест. До него сме в славата, от която той бяга, не и в подвижничеството му, от което ние бягаме. Още ли се съмнявате? Тогава един пример. Малцина знаеха нещо за него през последните 3 години, когато се скри от светския шум, за да не повреди на душата си. За предишните му 100 години пък почти никой нищо не знаеше. В краткото време, в което привлече това истерично внимание и интереса на поне хиляди хора в страната, се узна само за едно от добрите му дела – събирането с години на дарение за най-големия български храм. А влизали ли сте скоро в този катедрален храм? От тавана му „падат“ ангели. Стенописите се рушат и парченца от тях буквално „валят“ върху главите на посетителите. Толкова много почитатели на праведника, а толкова малко подражатели...
За Прошката
Иде неделя Сиропустна. Неделята на Прошка. „Поискай прошка и участвай в томбола за специални награди“, предлага една модерна онлайн-игра. И преди да побързате да се възмутите, спомнете си как и самите ние все повече свеждаме прошката до механичната фраза „простено - прости“, адресирана към неограничен кръг неопределена аудитория. А прошката е нещо много лично: да се помирим с ближния, за да се приближим чрез покаянието до Бога. Тя е много голямо усилие на волята, изпитание пред гордостта ни, тя е крайъгълен камък за себепознанието ни. Неслучайно с нея започва Великият пост. За да донесе духовна полза човешката ни прошка, трябва да бъде изстрадана и в нея да участват и двете страни. Какъв е смисълът на прошката – просто да забравим някоя неприятна случка или да възстановим прекъснато общение? - От което се нуждаем и към което се стремим. Сериозно нещо е прошката и е опасно да бъде превърната в празнословие...
*Приписка - Добавка към текст, която обикновено е странична на съдържанието му.
(Следва продължение...)
