Там, където река Искър след дълго лъкатушене през Софийското поле се врязва в Балкана, сред разкошни широколистни дървета се е сгушила сградата на манастира, носещ името на св. Иван Рилски, или още Курилски манастир по името на с. Курило, сега квартал на гр. Нови Искър.
Предполага се, че тук е имало манастир още през Първото българско царство, който е разрушен през турското робство. Впоследствие манастирът е възстановен и храмът е изписан от св. Пимен Зографски. Тук са почивали мощите на св. Иван на път от Търново за София (1469 г.). В началото на XX в. манастирът е девически и в него се подвизават 45 монахини, които се занимават с книгоиздаване.
През 1949 г. „другарите“ са устроили в манастирския имот психиатрична клиника, която тогава със сигурност не е носила името на светеца. Новите (сравнително) сгради на болницата са така построени, че да скрият от човешки поглед манастира. Може би успешно, защото манастирът е изоставен за известно време и пустее.
Днес тук, при последния завой на река Искър, имаше празник. Стичат се хора от населените места наоколо. Манастирският двор е почистен, стените белосани, градинките – цветни. Има богослужба. За всичко се беше погрижил о. Нектарий. Дори и курбан има, за да се спази отколешна традиция.
Често идвам тук и това, което винаги ме умилява, освен природата, е как Бог успява от човешкото безумие (да се превърне сградният фон на един манастир в психиатрично заведение) да създаде нещо добро, хармония, да предложи Свой работещ план за една общност. Тук се черкуват и молят заедно поклонници и пациенти, здрави или по-малко болни и болни. Всеки по своему вперил взор в успокояващия лик на Рилския чудотворец и мълчаливо молейки се: Отче Иване, дарувай ми здраве, сила и утеха!