Впечатления от семинара „Социалното дело на Църквата като място за душегрижие“ в Регенсбург

Семинарът в Регенсбург е втори поред след миналогодишния, проведен в Дрезден. Намерението е той да стане ежегоден и да е свързан с обучението на студентите от магистърската програма „Църковно-социално дело“ и студенти-бакалаври. Има няколко важни причини за това:

Първо, защото магистърската програма отразява реална необходимост от участие на Българската православна църква в социалната дейност и от подготовка на специалисти в тази област. Това трябва да бъде в съответствие с установените исторически традиции за църковна благотворителност и с европейските тенденции за развитие на социалната дейност на Църквата, която да подкрепи специфичните грижи на обществото за нуждаещи се групи от населението. Интегративният характер на тази програма осигурява широк спектър на теоретична и практическа подготовка за работа с различни хора, групи и общности, които имат нужда от църковно-социална подкрепа и дава възможност за реализация в различни сфери на църковно-социалното дело. Успешното съчетание на дисциплини от направленията Теология и Социални дейности осигурява базисни и специализирани знания и умения за:

• Фундаментите, историята и развитието на богословското знание, свързано с необходимостта от преоткриване, актуализиране и интегриране на духовната традиция на Православната църква в областта на милосърдното служение и пастирската грижа за нуждаещите се. Целта е да се развият подходи за професионална дейност в съответствие с православната християнска вяра и възпитание в контекста на социалното дело днес.
• Основите, историята, методите, организацията и управлението на социалната работа, професионалните ценности и норми, комуникативни и поведенчески стратегии, социална закрила, проектна дейност, работа с различни групи нуждаещи се от духовна и социална подкрепа лица от различни възрастови групи и общности на хора с увреждания, с хронични заболявания, с поведенчески отклонения, хора в зависимости, в неравностойно положение и в риск, жертви на насилие и др.

В магистърската програма са включени и практикуми. Те дават допълнителна възможност на студентите да се запознаят с процеса на реализация на църковна социална дейност на терен – например в енорийски център и специализирани социални институции.

Второ, трябва да подчертаем, че с тази магистърска програма Богословският факултет цели да подпомогне за осъществяването на концепцията на Св. Синод на Българската правословна църква за църковното социално дело сред българския народ.

И трето, но не на последно място, защото, по думите на проф. Б. Андонов, „съвременното ни общество, което ще наречем постмодерно, е изправено пред въпроси, много от които неминуемо са свързани с религията ни, а за вярващия са от огромно значение, защото засягат битието, личната свобода, отношенията в обществото. Могат ли, например, демократичните условия в нашата страна да доведат до промяна на отношението и грижата ни към нуждаещите се хора в различните възрастови групи и житейски ситуации? Развитието на идеологията на индивидуализма ще сложи ли край тази грижа? Как да се обединят гражданите на една нация? Къде са границите на толерантността? Ще доведе ли секуларизацията до безразличие към основните християнски ценности?“.

Германия отдавна е осъзнала, че именно Църквата е институцията, която, чрез добре подготвени специалисти и доброволци най-добре организира и предоставя социална грижа в различните области на живота за всеки в нужда, без изключение. И особено след 1945 г. Германия развива тези дейности много последователно. За разлика от България, в която атеистичната комунистическа власт до смяната на режима (1989 г.) потискаше, ограничаваше и изтласкваше Българската православна църква от обществения живот и драстично ограничи нейната катехизаторска дейност и забрани социалната ѝ дейност.

Това бяха темите, обсъждани на семинара в древния град Регенсбург, където църковната грижа за социално слабите и нуждаещите се има дългогодишни традиции.

Лекторите духовници и богослови ни представиха модела, по който местната църква организира социална дейност извън стените на храмовете. Федерална република Германия със силата на закон е предоставила на двете най-големи вероизповедания – Римокатолическата и Лутеранската[1] църкви, извършването на определени социални дейности, които винаги са били вършени от Църквата. Дейностите се разпределят между т. нар „отдели за душегрижие“ – административни епархийски единици, финансирани от църковния данък и дарения от физически и юридически лица. Църковният данък се събира от държавата и се предоставя на църквите като компенсация за национализираните и невърнати църковни имоти. По този начин държавата се е „разтоварила“ от организацията и разходите за някои социални дейности и ги е възложила на църквите. Така например, най-голям брой детски градини в Германия са на църквите, финансирани главно от бюджетите на епархиите.

По същия начин е финансирано и душегрижието в останалите епархии. Последното е разпределено в отдели, в които работят свещеници, сътрудници-богослови и доброволци. Всеки отдел полага целенасочени и методични усилия, фокусирани в строго диференцирана дейност. Душегрижието се извършва преди всичко в определени социални заведения (болници, хосписи, затвори и др.).

Тази църковна дейност намира основанията си в думите на Господ Иисус Христос: „Гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте“ (Мат. 25:35-36). Римокатолическата църква е систематизирала цитирания евангелски текст в „седем[2] дейности на милосърдието“, върху които днес са изградени църковните отдели за душегрижие.

На семинара добре подготвени специалисти с дългогодишен опит ни запознаха с работата си в следните социални дейности:

Душегрижие в затвора

Темата представиха Ханс Кершер (богослов) и отец Клеменс от ордена на св. Франциск от Асизи, които вече дълги години работят в отдела за душегрижие в затвора в Регенсбург и посещават лишените от свобода 39 часа в седмицата.

Те разговарят със затворниците, без да се интересуват от извършеното престъпление, а от бедата, сполетяла лишените от свобода. Основната задача е да се обърне внимание на човека в криза. Според статистиката 60% от възрастните и 90% от младите хора, лежали в затвора, отново се връщат зад решетките. Една от основните причини за това е, че тези хора не познават понятието грях. Душегрижието в затвора им предлага възможност да осъзнаят какво е грях и да изберат да живеят различно, като критериите за този живот са в св. Евангелие. В затворите свещениците отслужват литургии и тези, които желаят, могат да присъстват.

Душегрижие за хора с увреждания

Отделът към епархията в Регенсбург се ръководи от свещеник Кристиян Буркхард, който работи на пълен работен ден, подпомаган в работата си от сътрудник и секретарка с увреден слух. Всички те владеят жестомимичния език. В други райони на Германия тези отдели са много по-големи. Задачата на този вид грижа е да направи храмовете и богослуженията достъпни за хора с увреждания, хора с психически разтройства, за слепи и глухи. Отделът се грижи и следи за изграждане на рампи, поставяне на специални озвучителни системи за слушане на Литургията от хора с увреден слух, изработване на молитвеници и др. материали на брайлова азбука, подготовка на литургични текстове, така че да могат да бъдат възприети от хора с психични увреждания, отслужване на литургии на жестомимичен език и др. Целта на душегрижието тук е и тези хора да бъдат включени в църковния живот и да имат възможност да участват в живота на енорията. Да се чувстват обгрижени, като знаят, че някой мисли и се грижи за тях.

Душегрижие в хосписи за нелечимо болни

Групата ни посети хоспис „Св. Йоан“ в близост до Регенсбург по покана на свещеник Кристоф Зайдл – ръководител на отдела „Църковно-социална дейност“ при диоцеза в Регенсбург. Душегрижието в хосписа се извършва от римокатолически свещеник, сътрудници и доброволци. Хосписът е построен от римокатолическия орден на Йоанитите и се финансира със средства на ордена и на здравните осигурителни каси.

В хосписа има десет стаи, с по едно легло във всяка от тях, в които неличимо болни хора на възраст от 20 години и нагоре, прекарват последните дни от живота си. Развитието на медицината днес успява в голяма степен да облекчи физическата болка на страдащите хора. Но пък се явява нова задача: да се обърне внимание на хората, изправени пред смъртта, да се сподели тяхната самота, тревога и страх.

Сътрудниците и доброволците преминават през специализирано обучение за общуване с умиращите и получават специална психологическа и пастирска помощ, за да запазят своя вътрешен мир и стабилност в тези тежки ситуации.

Душегрижие при спешни случаи

Отделите за душегрижие при спешни случаи извършват своята дейност, водени от думите: „... с него съм в скърби...“  (Пс. 91:15). Те се отзовават при престъпления, нещастни случаи и катастрофи, за да подкрепят жертвите и техните близки. Темата представи дякон Флайшман, който работи в тази структура повече от 20 години.

Отделите за душегрижие при спешни случаи са част от екипите на 112 на територията на цялата страна. Първоначално са възникнали на местно ниво, епархия по епархия, и едва по-късно държавата ги е включила в организацията на своята национална система за спешни повиквания. Отделите са оборудвани с пейджъри и брандирани коли със специален режим на движение.

Духовникът или богословът-специалист получават повиквания и се отзовава при престъпления, убийства, опити за самоубийства, ранени или починали деца, реанимация по пътя, внезапна смърт, изчезнали хора, самолетни катастрофи, природни катаклизми и др. Задачата му е да оказва краткосрочна психологическа грижа и духовна помощ на жертвите и техните близки, както и психологическа помощ на спасителните екипи на място.

Работещите в отдела по спешни случаи получават специализирани обучения и специална помощ, за да предпазят себе си от стреса, на който са изложени. Отделите работят в тясно сътрудничество с доброволци, изпращани от различни благотворителни организации.

Душегрижие по телефона

За разлика от работата в хоспис душегрижието по телефона изисква минимален финансов ресурс. Отделът в Регенсбург се състои от сътрудник-богослов и секретарка, назначени от местната църква и 106 доброволци. В цяла Германия функционира голяма и добре обезпечена инфраструктура с общо 105 отдела за душегрижие по телефона с около 7 000 сътрудници. Позвъняванията се разпределят от една централа, като се прехвърлят към сътрудник в най-близкия до позвъняването район. Годишно в Регенсбург се провеждат около 13 000 разговора.

Епархията изплаща заплати на работещите в отдела, а останалите разходи се поемат от римокатолически общности и частни дарения. Дейността разчита на голям брой доброволци, най-често на възраст между 50 – 70 г., 80% от които жени. Един от най-големите мобилни оператори на Германия е партньор на душегрижието по телефона, като поема разходите за телефонѝя. Допълнителни финансови средства постъпват от глобите, събирани от местните съдилища, които не отиват в държавния бюджет, а се разпределят непосредствено в социалната сфера за подпомагане на групи, които са засегнати от санкционираните правонарушения.

Църквата, заедно със специалисти, извършва продължаващо специализирано обучение на сътрудниците и полага грижи за запазване на тяхното здраве, което може да бъде застрашено от тежките ситуации, в които ги въвличат хората в нужда.

Душегрижието по телефона е анонимно и за двете страни, денонощно, седем дни в седмицата и безплатно. Отделите поддържат още чат, мейл и възможност за лична среща. Сътрудниците са специално обучени да водят разговори с хора в криза и при нужда да ги насочват към специалисти.

Най-голям брой обаждания постъпват от хора в депресивни състояния, хора с проблем в семейството и самотни хора. Тъй като свещениците са твърде малко и много заети, душегрижието по телефона предоставя възможност на хората в криза да споделят своите тревоги и да бъдат изслушани. Според наблюденията, когато хората са в нещастие, то те, независимо дали са вярващи или не, предпочитат да говорят с вярващ човек. И тук представители на Църквата са насреща.

Душегрижие в болници

Групата посети Университетската клиника на Регенсбург. Открита в 1983 г., болницата продължава да се разраства и до днес. В момента има 900 легла, обслужвани от 4415 служители. Университетската клиника поема най-тежките и сложни медицински случаи.

Душевната грижа за пациентите е предоставена на психолози, духовници, назначени от Църквата, социални работници и доброволци.

Във фоайето на болницата над спешната помощ и под аулата за лекции на студенти се намира параклис, в който се отслужват литургии. Всеки пациент на болницата може да присъства лично на богослуженията или да ги гледа на живо на екраните, поставени на всяко болнично легло. Болницата е предоставила стая за срещи и специална зала, в която близките могат да се сбогуват с покойниците. 

Душегрижието е за всеки пациент, който желае да сподели болката и страховете си и да не бъде сам при вземане на решения за избора на лечение. Освен че се сблъскват с едни от най-тежките случаи, духовниците и сътрудниците-богослови са изправени пред предизвикателствата на съвременната медицина, която поставя на сериозно изпитание редица биоетични въпроси и за ценността на човешката душа и живот.

Приют „Св. Екатерина“

За целите на обучението групата посети разположения на брега на р. Дунав приют „Св. Екатерина“, основан в 1226 г. под патронажа на местния епископ и изграден от частни дарения на римокатолици. Вече осмо столетие приютът приема и се грижи за възрастни и социално слаби хора, като много от тях прекарват там последните дни от живота си. Още при създаването му в приюта е изградена пивоварна, която работи и до днес. Печалбите от продажбата на бира винаги е отивала, отива и днес, за издръжка на хора без дом.

Извън програмата на семинара групата се срещна с епископа на Регенсбург – Рудолф Водерхолцер, който запозна гостите си с работата на института „Папа Бенедикт XVI“.

Студентите на Богословския факултет посетиха също така и катедралата „Св. Петър“, където получиха възможност да се поклонят на св. ръка на св. Йоан Златоуст, поставена в специалeн реликвариум пред олтара.

На 24 септември, неделя, групата присъства на откриването на учебната година на българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в града. Енорийският свещеник за Регенсбург, ставрофорен ик. Виктор Цимер направи водосвет и благослови децата, техните родители и учители за успешна нова учебна година.

След това о. Виктор отслужи св. Литургия в българския храм „Св. Николай“ в Регенсбург, в която почти всички студенти-богослови се представиха като професионални певци. В богослужението взе молитвено участие и о. проф. Дитмар Шон. Нашите сънародници от църковната енория при храма се бяха погрижили и приятно изненадоха гостите от България с лично приготвени лакомства, които споделихме на братска трапеза.

В заключение ще отбележим, че за нас работата на семинара беше изключително ценна, тъй като нашата група се запозна с различни области от пастирската дейност, развивана в Германия днес и насочена към хора от различни възрасти и в различни тежки житейски ситуации. Опитът на християните в Германия ни показа, как душегрижието може да се практикува в най-различни сфери на обществения живот.

[1] Лутеранската църква е възникнала в XVI в., като резултат от Реформацията, и представлява 90% от протестантските общности в Германия.

[2] В немския превод „странник“ е преведено като „чуждоземец и бездомник“.