Навършиха се пет години от скоропостижната кончина на проф. архим. Павел (Стефанов), един от водещите съвременни български богослови и самобитен християнски проповедник в интернет пространството. Неговото служение като клирик на БПЦ е тясно свързано с Русенска епархия, но монашеското му битие започва в Троянския манастир на 28 декември 1975 г. Ръкоположен е за йеродякон в църквата „Света Троица“ в Ловеч на 1 януари 1976 г., а за йеромонах – в храм „Успение Богородично“ в Ловеч на 26 декември 1976 г. (все от тогавашния Ловчански митрополит Григорий – бел. ред.).
Като негов приемник в енорията на с. Просена, Русенско, направих проучвания из църковните архиви за служението на о. Павел (Стефанов) в нашата епархия. От тях можем да добием представа за неговата необикновена личност, както и за прямотата, с която общуваше с хората независимо от тяхното положение и социален статус.
Енорийски свещеник в с. Николово (кв. „Гагаля“) и с. Просена (25.11.1978 – 3.1.1983 г.)
Отец Павел приема двете селски енории от покойния прот. Трифон Паламарков. Със заповед № 29 / 25.11.1978 г. йером. Павел е назначен за щатен енорийски свещеник на храм „Успение Богородично“ в кв. „Гагаля“ (с. Николово) и храм „Св. Параскева“, с. Просена. Той съвестно изпълнява всички задължения, произтичащи от заеманата председателска длъжност. Наличната негова кореспонденция с различни хора и институции е повече от красноречива.
През 1978 г. в „Гагаля“ са извършени 28 църковни погребения, като църквата е получавала по 4 лв. „За да се уеднакви финансовата практика с тази в Просена, таксата за опела през 1979 г. ще бъде 5 лв. на опело. Освен тази такса свещопродавачката и клисарят при опело вземат за себе си по 4 лв., което е изнудване. Членовете на църковното настоятелство са убедени, че 1979 г. ще бъде плодоносна за развитието на православния живот в Гагаля“, пише той до Доростоло-Червенския митр. Софроний.
По-късно о. Павел моли митр. Софроний в храма да бъдат доставени хоругви, а ако такива не могат да се намерят, „моля да наредите да се закупят или вземат назаем хоругви от църкви, които не ги ползуват“. „Моля да ни се доставят по най-бързия начин 300 (триста) килограма бяло добре грухано жито (бял рапцал). При налично същото може да бъде превозено от гарата с наш транспорт“. Докладва писмено, че е изпратил шест празни чувала от доставено жито в ЦЗС гр. Мъглиж. Цитира номера на препоръчаната пратка.
Следи наемните отношения с ползвателите на двете стаи на енорийския дом, дадени под наем. При забавяне плащането на наема изпраща приканващи писма, в които пише: „В противен случай ще се наложи да потърся съдействието за събиране на наема от съответните държавни власти“. На 2.12.1979 г. уведомява районното управление на МВР „за сведение и евентуално вземане на превантивни мерки“ за престъпното поведение на наемателя Василев, който бил изгонен, но влизал с взлом в енорийското жилище и крадял дърва и брикети „и при мнозина свидетели качва чувала на автобуса за новия си адрес в Русе“. Впоследствие изпраща писма до работодатели на Василев с молба за налагане запор на заплатата му.
Изпраща сведения за продажбата на свещи, като уточнява: „Моля да се има предвид, че поради липса на данни изчисленията за движението на свещите са приблизителни“. Изпраща писма при неплащане на рентите от църковни ниви, като пояснява: „За услугата благодарим предварително“. Отговаря писмено на окръжните, изпратени от митрополията. Прави опис на наличните църковни регистри.
През 1978 г. извършва 28 опела и 8 кръщавки.
През 1979 г. се залавя с подмяна на улуците и отточните тръби на гагалския храм. Вероятно поради забавяне на началото на ремонта пише до митр. Софроний: „Ако този ремонт не бъде извършен до септември 1979 г., ще се смятам за свободен да ангажирам по същия повод специалисти на свободна практика и да заплатя исканата от тях цена с протокол“.
На 1.11.1979 г. съставя протокол за бракуване на негодни за служба одежди. Описва закупените църковни книги и списания в годишния отчет.
Извършва някои корекции на Патриаршеското и синодално рождественско послание за 1979 г., като напр. задрасква думата „мировата“ история и я заменя със „световната“.
Ходатайства пред митрополията църковни настоятели да летуват в синодната станция в Поморие „независимо коя смяна, но преди 15 август“.
През 1980 г. уведомява дядо Софроний, че наследниците на покойния прот. Трифон Паламарков още не били внесли „сумите по начета от 1978 г. Крайно време е същите да се получат по съдебен ред“.
На 18.3.1980 г. пише писмо до кмета на с. Николово, като докладва, че някои съседи на църквата „използуват за торище и сметище северния тротоар на църковния двор. Това положение е съвършено недопустимо. В центъра на селото се създава източник на зловония и зарази, което е в крещящо противоречие с хигиенно-санитарните норми и разпоредби… В противен случай църковното настоятелство ще се обърне към Санепидстанция, Комисията за народен контрол и ОНС, а при нужда и към по-горна инстанция“.
На 24.3.1980 г. в писмо до началника на Противопожарна служба казва, че желае да изпълни пропоръките на органите, „но се оказа, че азбестов лист не е получаван от незапомнено време, а гипс липсва от пет месеца и не се очаква нова доставка. Ето защо настоятелството сваля от себе си отговорността за неизпълнение на препоръките в определения от Вас срок – 31.03.1980 г. … При това опасенията на Вашите органи за наличност на повишена влажност в църквата са съвсем неоснователни. Църквата се намира върху ниско възвишение, около което е издълбан дренажен ров, и се продухва отлично по естествен път“.
С писмо № 13 / 7.4.1980 г. уведомява митр. Софроний и кмета на селото за сторени престъпления от неизвестни лица на Велики четвъртък и срещу Възкресение Христово. Някои от престъпленията са „срязване телта за биене на камбаната с ножица за ламарина; подстрекаване на ученици да смущават богослужението с крясъци и животински звуци под прозорците на храма. Тези престъпления нарушават Конституцията на НРБ и са наказуеми по Наказателния кодекс. Престъпленията са извършени от мъж над 30 г. възраст, физически силен, с елементарни технически навици и с явни признаци на малоумие“.
Уведомява митрополията, че въпреки направения абонамент и писмено уведомяване, не е получил сп. Духовна култура от бр. 9, 1979 до бр. 3, 1980 г. включително.
През 1980 г. моли митр. Софроний за благословение да извърши поклонение с група от 19 християнки „на повечето манастири и исторически забележителности в Търновско, Габровско и Троянско, считано от 15 до 17 септември“. В тази връзка изпраща писма до Килифаревския и Троянския манастир. Пише писмо до кмета на с. Пепелина, че на 15 септември групата ще посети пещерата Орлова чука, като пояснява: „Ако лицата, които организират отварянето на обекта и беседата зависят от Вас, молим в посоченото време те да бъдат на поста си, за да разгледаме пещерата без забавяне“. Известява Ловчанския митр. Григорий за намерението да посетят църквата „Св. Параскева“ в Троян и трите църкви в гр. Ловеч. Моли завеждащите църквите енорийски свещеници „да бъдат на поста си, за да се избегне излишно разтакаване“. Проси писмено благословение и от Великотърновския митр. Стефан.
В отправената писмена покана до митр. Софроний да отслужи св. Литургия по случай храмовия празник Успение Богородично през 1981 г. пояснява: „Ако ми бъде съобщено за Вашето съгласие един месец напред, гарантирам добро посещение и трапеза след службата“.
На 8.8.1981 г. известява дядо Софроний за настъпилата „блажена кончина на прекрасната християнка, църковна настоятелка и певица в храма Иванка Георгиева от с. Гагаля“. На нейно място предлага Георги Бобев – „ревностен църковник и безкористен извършител на ремонтите в и около храма“.
През 1981 г. пише писмо в критичен дух до „другаря Председател на Окръжния народен съвет – Русе“. Отец Павел отказал да извърши опело на жител от с. Николово с издаден Акт за погребение от Русе. „Под натиск и внушение на наследниците бях принуден да отстъпя, като ми беше обещано, че веднага след погребението ще бъде взет Акт и от кметство Николово. Но кметството отказало да направи това. Фактически създатели на недоразумението, което би могло да има сериозни последици, са Вашите служители. Моля да се има предвид, че с. Николово не е част от Русе и да напомня, че при подобни случаи се налага дублиране на документите. В противен случай ще се отнеса към по-висша инстанция“.
В писмо от 14.12.1981 г. моли епархийския митрополит да го уведоми дали „при появилите се напоследък безбожнически погребения“ трябва да се бие камбана при условие, че се събщава и по радиоуредбата на селото.
С писмо от 22.4.1982 г. приканва председателя на с. Черешово да донесе поръчаните 3 торби перлит за измазване пода на църковните стаи. „С всеки изминат ден църковното ни настоятелство губи по 1 (един) лев неполучени наеми от тези две стаи“.
На 27.7.1982 г. пише до участъковия милиционер на с. Николово по повод оскверняване на надгробни паметници в гробищата, в което казва: „Извършена е гавра с най-интимните и най-чистите чувства на хората, дали много труд, време и средства за материализиране почитта си към техните родители и роднини. В древноримското право оскверняването на надгробните паметници се наказвало със смърт. То се смята за престъпление от всички юриспруденции. Молим да ни съобщите писмено за мерките, взети за пресичане на подобни престъпления и за наказване на извършителите (респективно техните родители)“.
С писмо от 1.8.1982 г. моли Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим да разреши настаняването на група от 20 енориаши в Драгалевския манастир по пътя им към Рилската св. обител.
С разрешение на епархийското ръководство „по крайно църковно снизхождение и за утеха на близките на самообесилия се“ извършва две опела на посегнали на живота си.
След освобождаването на о. Павел гагалската енория се поема от свещ. Борис Попмаринов.
В архива на църквата в с. Просена са налични няколко протокола, писани от о. Павел, за извършени строителни дейности.
С писмо от 20.1.1979 г. той моли митрополията да се запази карта за синодната почивна станция в Поморие за църковния настоятел и свещопродавач Д. Константинов, страдащ от хроничен ревматизъм. Писмото е мотивирано с думите: „Ако не му се помогне, състоянието на църковния живот в Просена ще стане аварийно“. След цели седем месеца дългоочакваната карта пристига, „поради силна конкуренция от страна на духовни лица“. Отец Павел обаче пише писмо до митрополията, в което критикува тромавата процедура за летен отдих. В отговор на неговия остър тон митр. Софроний (личи стилът на секретаря Йордан Александров) отговаря, че „и в бъдеще ще се процедира по същия начин и ред, както и сега. Заявка е едно, снабдяване с карта – друго, а коректно написано канцеларско писмо – трето. През 1977 г. свещеноиконом Йордан Колев получи карта за Синодалната станция в гр. Несебър, отиде на самото място и се върна, тъй като мястото му бе заето“. Заедно с този красноречив пример о. Павел получава и предупредеждение, че при кореспонденцията с митрополията трябва „задължително да спазвате коректния канцеларски стил“.
На 8.11.1979 г. о. Павел препоръчва за църковен настоятел лицето Т. Баболов, който се отличавал „със силна религиозност и строг морал“.
На 14.8.1980 г. приканва настойчиво в определен срок директора на основното училище в Просена да поправи граничещата с църквата ограда поради сриването на „стария училищен клозет“. Директорът не се съобразява и о. Павел изпраща писмо до Началника на отдел „Народна просвета“ към Окръжния народен съвет – Русе, като предупреждава, че ако не се спази искането и новият срок, „ще се обърнем за съдействие към Министерството на просветата и Държавния съвет в София“.
На 17.3.1981 г. уведомява митрополията за контрабандата с жълти румънски свещи, намиращи се в лица с ромски произход. Писмото завършва: „Ако тези свещи бъдат пласирани в Просена и съседните села, това ще означава пълен провал на плана за църковните свещи през следващите две години. Моля с помощта на МВР да се изземат свещите и от посочените лица да се потърси отговорност, защото в противен случай ще намеря сам начин за обезвредяване на спекулантите“.
На 13.12.1981 г. изпраща писмо до Директора на Енергоснабдяване, в което го порицава за недобросъвестно представени показания на църковния електромер. О. Павел засякъл електромера „и установих, че Вашите данни са неверни. В момента цифрата е 03987 (а във фактурата пишело 4083). Моля да се разпоредите за издаване на нов документ с точни сведения, преди което няма да платя сумата“. Препоръчва му се да изнесе електромера на достъпно място, но той отговаря, че „тази мярка обаче е безсмислена“, като се мотивира в две точки. Писмото завършва: „За избягване на по-нататъшни спорове, ще платим фиктивната сума по фактура № 7219, месец 11 / 1981 г., но си запазваме правото да сезираме по-висшестоящи органи за случая“.
На 5.2.1982 г. известява митрополията, че поради негово закъснение не е внесъл навреме декларация за приходите на храма и е начислена глоба. Той си признава и пише: „Тъй като това стана по моя лична вина, внасям в касата на църковното настоятелство като дарение 9.48 лева срещу кв. 090469 от 5.2.1982 г.“.
В писмо от 9.6.1982 г. сезира гл. счетоводител на АПК „Димитър Благоев“ за некоректно изплащане на годишните приходи от рента на църковна земя и ги приканва да изплатят дължимата разлика.
Справка в селските църковни регистри
Както калиграфският почерк на Българския патриарх Неофит ясно се разпознава навсякъде по църковните кондики у нас, така и четливият почерк на о. Павел ясно се откроява в регистрите за кръщавки и погребения, които е извършвал в поверените му енории. Неговият подпис е: „йеромонах Па“ и завъртулка.
Съгласно Регистъра за починалите на с. Николово (кв. „Гагаля“) о. Павел е извършил през 1978 г. 4 опела, 1979 г. – 30 опела, 1980 г. – 17 опела, 1981 г. – 31 опела, 1982 г. – 25 опела.
През 1979 г. извършва 5 кръщавки, през 1980 г. – 6 кръщавки, 1986 г. – 1 кръщавка.
От 1979 г. до 1982 г. издава 10 дубликата на свидетелство за св. Кръщение
Съгласно Регистъра за починалите за периода от 30.8.1978 г. – 4.1.1983 г. о. Павел извършва 32 опела в църквата „Св. Параскева“, с. Просена.
В търсене на личното му досие
Опитите ми да проуча личното досие на отец Павел от архива на Русенска митрополия останаха безплодни. Такова досие отсъства. От направения през 2013 г. от ставр. ик. Минко Казаков (Катедрален храм „Света Троица“, Русе) синтезиран опис на свещеническите досиета на пишеща машина обаче черпим някои сведения.
С писмо № 640 / 30.10.1978 г. Ловчанска митрополия го освобождава от Гложенския манастир „Св. Георги“ за преминаване в Русенска епархия.
С писмо № 929 / 14.10.1982 г. е предупреден от митрополията „да не ходи цивилен. Да не влиза и рови в църквата „Света Троица“, Русе, и митрополията“.
С писмо № 24.2.1987 г. той моли да се върне в Липник-Гагаля и Долно Абланово. Предложено му е да служи в кв. „Средна кула“, но той отказва да живее в църковната къща, защото майка му е болна. С писмо 279 / 16.3.1987 г. му е отговорено, че трябва да живее в „Средна кула“, „личните работи не са служебни“.
С прот. №15 / 11.6.1998 г. Св. Синод го поздравява с успеха по календарния въпрос.
С писмо от 4.5.1998 г. известява Св. Синод, че е приет за член на Нюйоркската академия на науките.
С прот. № 41 / 8.10.1998 г. Св. Синод дава разрешение да бъде удостоен с архимандритска офикия.
Последното му участие в научна конференция в Русе
На живо за първи и последен път в живота си видях отец Павел по време на Националната научна конференция, проведена в Историческия музей на Русе на 19 и 20 май 2011 г. на тема „Църковно-народният събор през 1871 г. и създаването на екзархийските епархии“. Нямаше цариградско расо с широки ръкави до земята, нито тежък архимандритски кръст. Напротив, носеше вехт едновремешен подрасник.
Темата на неговия доклад беше: „Връзките между Русе и Зографския манастир в миналото“.[1] Отец Павел се извини, че поради денонощна работа върху издание на научен английски (по молба на българските археолози) е написал и отпечатал доклада, но в бързината го забравил в Шумен. „Съвсем сериозно се извинявам, но това не означава, че нищо не мога да кажа по темата“ – каза той. Това не му попречи да го възпроизведе устно, за което беше похвален от модератора доц. д-р Христо Темелски. Впоследствие акад. Иван Радев посвети отделна монография въру тази тема: „Зограф“ и Русенската епархия (ВТ, 2016).
О. Павел разказа как мнозина, записани в Зографските поменици, са си променяли имената, след като са ставали хаджии: „От Тончо става хаджи Даниил, след като се окъпе в мръсната вода на Йордан“. „Малцина знаят, че в Русе са преписвани 6 ръкописа на Паисиевата история. Няма друг град с 6 преписа. И последният от тях е преписан от Пантелеймон Хилендарец, за който съм написал специална студия“ – каза о. Павел. Говори и за съборения днес зографски метох в Русе.
„Това са, най-кратко казано, сведенията, които имам за Зографския манастир. Но разбира се те ни дават пълна представа за влиянието на представителите на този чисто български, родолюбив манастир, който вече 1000 години въплъщава нашия дух в Русе и като имаме предвид, че през ранното Възраждане българите са били едно малцинство в града и са се искали невероятни усилия, за да се запази искрата на любородието и православието в тоя град, трябва да отчетем и приноса на светия Зографски манастир“ – завърши отец-професорът.
Лични наблюдения и кореспонденция
Доколкото ми е известно проф. архим. Павел (Стефанов) и проф. Славчо Вълчанов са единствените български богослови в ново време, които лично ни оставиха своя пълна библиография. У нас е належащо издаването на Речник на българските богослови с техни синтезирани био-библиографии, какъвто издаде отец-проф. Мирча Пъкурариу за Румънската църква.[2] О. Павел е съставител на две био-библиографии – на архим. д-р Климент Рилец и на проф. д. и. н. Т. Тотев.
Все още е неиздадена докторската дисертация за придобиване на научно-образователната степен „доктор на теологическите науки“ на тема „История на Грузия и Грузинската църква“ на отец-професора.
Една малка част от личната библиотека на о. Павел днес се намира в Басарбовския манастир.
Навсякъде, където се установява, той изследва църковните забележителности и публикува научни изследвания.
Имам няколко отговора – имейли от него, в които се проявява неговият характер. В един от тях (от 11.1.2012 г.) той критично заключава: „Бих Ви препоръчал да намерите правописен речник и да прочетете увода няколко пъти. Постоянно не слагате запетая пред „но“, „че“, „който“ и пр. Знам, че това е масово днес, но не е редно“.
През 2011 г. проф. Георге Ангелеску от Кюстенджа подари Био-библиографията на отец-проф. Думитру Стънилоае в превод на руски език за българските богословски школи, която му изпратих за шуменската катедра по теология. На 13.1.2012 г. ми отговори: „Получих днес биобиблиографията на о. Станилое, но съм потресен от отвратителния руски превод на книгата, който я прави нечетима. Идиотизмите започват още от заглавието „Святой отец...“. Той не е нито светец, нито папа, нито пък Бог, за да бъде наречен така. Пълен провал на надутите румънци“.
На 17.1.2012 г. ми написа: „Кънчо (покойният вече шурей на о. Павел – отец Кънчо Кънев, последно беше председател на русенския храм „Успение Богородично“) трябва да завърши теология, защото е нелепо старши свещеник да няма богословско образование“.
Архим. Павел трябваше да представи в Русе новата си книга за монтанизма и лично да се срещнем. Уви, не доживя тази очаквана среща.
Наскоро във връзка с добросамарянска пропаганда в Русе търсих сведения в интернет. В един блог открих компетентни коментари на о. Павел, използвал псевдонима „Дон Кихот“.
О. Павел ще продължава да живее чрез своето богато научно творчество. Той наистина, по думите на проф. Тотю Тотев, премина „един живот, посветен на вярата и науката“.
Макар че не го познавах отблизо, животът ми се оказа свързан с неговото дело не само чрез творбите му, но и като следовник на неговото енорийско служение. На 9.7.2012 г., заедно с архим. Виктор, протосингел на Русенска епархия, архим. Емилиан, йером. Атанасий, ставр. ик. Минко Казаков, ставр. ик. Кънчо и един шуменски свещеник (о. Иван Павлов от храм „Св. Трима Светители“ – бел. ред.), извършихме опелото на о. Павел пред гробищния параклис „Всех Святих“ в кв. „Чародейка“, Русе, и го изпратихме подобаващо от този свят. Да се помолим Бог да се смили над душата на о. Павел, който наистина остави ярка следа в църковния и академичния живот на България.
Бог да го прости!
На снимките: горе ляво: доц. Христо Темелски и о. проф. Павел Стефанов; горе дясно: Месемврийски еп. Яков, русенски викарий, о. Павел и о. Марин Маринов от Русе;
На видеото: последно участие на проф. архим. Павел (Стефанов) в Русе, на научна конференция през май 2011 г.
