Това не е сводка от военни донесения. Това изречение получих днес, докато четях новини из интернет. Изпрати ми го приятел във ФБ съвсем ненадейно за мене. Интересното беше, че тъкмо бях прочела в сайта на БНР новина за две ракети, ударили руското посолство в Дамаск. Защо и как руското посолство в Сирия, това са си други неща. А моят приятел по съвпадение също е от Сирия. От една „по-спокойна“ част на тази страна. Но отредено му е да живее със семейството си в чисто християнско градче, населено с православни сирийци. Тях (засега) точно там не са ги клали, бомбардирали, унищожавали и прогонвали от домовете и селищата им. Засега, наистина.
Питам го:
-Защо? Та вие сте мирно население!
-Защото сме християни! А те са радикални ислямисли.
Простичко обяснение, което, естествено, не премахва от глава ми въпроса „защо?“. Той продължава да ми пише:
-Ние сме християни и те се възползват от войната, за да ни навредят. Да изкарат своята злоба, която обикновено таят към християните. Удариха Махарде, алевитското селище Салхаб, а след тях и нас. Но нас, слава Богу, най-малко ни удрят от всички...
Е, мене това никак не ме успокоява, макар да съм на хиляди километри оттам. Махарде е родното място на предишния Антиохийски патриарх Игнатий IV (Хазим, 1921-2012 г.) с около 18 хиляди жители, християни. Салхаб пък е алевитско, тоест шиитско селище с около 16 хиляди жители, „легитимна“ цел на сунитските екстремисти.
Направо забравих новината за ракетите срещу руското посолство, защото си представих тези десетки и стотици хиляди не-сунити, които живеят в пълна несигурност за следващия миг от живота си. Опитвам се да си помисля, какво би било, ако съм на тяхно място, но мисълта ми удобно се изплъзва нанякъде. А и приятелят ми й помага:
-Този път те удариха по нивите...
„А следващия път?“ – натрапва ми се въпрос, който естествено премълчавам. И оставам на единствено приемливата за християни алтернатива: да се помоля Бог да бъде милостив към тези наши братя и сестри! Амин!