От няколко години, по покана на храмовото духовенство, имам удоволствието да изнасям беседи и да разговарям с енориашите на стария варненски храм, носещ името на самоотвержения светител. Първата покана приех с колебание поради голямото разстояние, което трябваше да измина от София до Варна, но след пристигането и топлия прием, макар и уморен, бях готов да си призная, че дългият път си заслужава.
Усещането пред храма е особено, защото всичко е различно. Грабва те добре подреденият двор, който примамливо кани да поседнеш, да се подготвиш преди да влезеш в храма, да размениш дума с приятел, съсед, да се запознаеш с новостите в енорийския живот. Тук са и свещениците - усмихнати, добронамерени, познаващи всички и адекватно общуващи с тях. Те подават ръка за поздрав и благослов на идващите богомолци, като се интересуват за едно или друго в семейството им, за здравето на децата, поздравяват за семеен празник. Всички стават едно. Енорията се събира, за да влезе заедно в храма.
А храмът - светъл, чист, украсен, същински Божи дом. Готов за вечен празник. Но не е време за богослужение, а за беседа, която се провежда на балкона. Той освен място за храмовия хор е пригоден за разговори и срещи; и цялото множество се изкачва по дървените, мелодично скърцащи стъпала. От улицата по няколко стъпала в двора, оттам в храма, после нагоре към балкона. Своеобразно изкачване, което е типично за библейските поклонници, изкачващи се по склона на Сион и после по стъпалата на храма - движение нагоре, което човек винаги е възприемал като стремеж към Бога. Е, може метафората да е малко пресилена, но членовете на енорията крачат към Бога и там на балкона в разговорите с лектори, свещеници и гости се опитват заедно да очертаят и определят пътя към Твореца и да вървят по него.
Тази енория по силата на утвърдения годишен празничен цикъл в църковния календар има сега тържество. Всичко това, което разказах, ще се случи пак, само че още по-празнично. И как ми се иска да съм там, но уви, пак това голямо разстояние. Него можем обаче да преодолеем с обща молитва и добрата мисъл за усмихнатата енория и нейния покровител – великия свети Атанасий, архиепископ Александрийски.
На о. Дончо и храмовото свещенство искрено „На многая лета!“, за да има кой да гради такива енории.
