В редакцията ни пристигна писмо от Женева. Българката С. И. от немалката ни православна общност там пише за тяхната църковна община, за трудностите, но и за надеждата в Христа:
Скъпи братя и сестри в нашата Родина!
В предверието на тихата и свята Рождественска нощ очакваме раждането на нашия Спасител с вяра, надежда и любов, които ни крепят и тук, в Женева. На фона на това очакване изведнъж действителността ни прехвърля в един красив, но илюзорен свят на забързани, почти тичащи хора, бутащи препълнени с продукти колички, но с уморени очи и опустошени души. Шум от коли, красиви опаковки, примамващи витрини, пеещи реклами и само вечер, когато поутихне всичко това, остава блясъкът на многобройните лампички, чиито светлини правят лицата на просяците да изглеждат по-спокойни и сити. Музикантите-чужденци от трамваите уморено прибират припечеленото, надявайки се да им стигнат за храна, подслон и да изпратят на своите роднини.
В този многолюден град е живяла и учила поетесата Дора Габе, покръстената еврейка, написала едни от най-хубавите рождественски стихове на български. Българи тук има почти на всяка крачка, но за съжаление сме разединени на групички и имаме нужда от своя църковна общност. Всички, които са членове на така наречената правят „Българска православна църковна мисия – Женева“, сме се запознали в руския православен храм (Руска задгранична църква), който по думите на наши приятели, пребиваващи дълги години тук и дарители, е бил спасение за хиляди българи през времето, когато са били откъснати от своя род и родина.
През годините много дейни българи са положили основите за изграждането на българската православна църковна община „Св. Георги Победоносец“ в Швейцария. След посещение на Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний в Женева и последвалите богослужби в Берн и Цюрих, в 2015 г. новият свещеник Йордан Пашев отслужи първото богослужение (само утринна) и в Женева, в руската църква, на която присъстваха около 50 човека. Родителите изразиха желание да има неделно училище и започнаха да се осъществяват беседите по „Християнски ценности, бит и култура“, които след една година прераснаха в детски православен център „Светилниче“. Неговата идея е децата да се запознават с православното християнство, с българската художествена литература, фолклор, да се провежда работа с деца, който имат проблеми със здравето, с адаптацията, с езика.
И така, минавайки през руската, сръбската и румънската църква в Женева с отец Йордан, един мисионер, когото децата много обичат и очакват, се сплоти и нашата българска православна общност. Децата знаят редица молитви, казват заедно „Отче наш“ и „Дядо Господи, прости ми!“. На последната литургия имаше 15 деца, повечето от които се причастиха. Няма да изброяваме прекрасните и всеотдайни родители, че не се уплашиха от студа и отдалечеността, че повярваха, че пропътуваха, че ги има. Думите не могат да опишат радостта от усещането за сътворяването на тази църква без свой покрив, от светлината в очите на децата, усетили на своя роден език вярата, духа и фолклора на нашите деди. Всичко им се струва чудо. А то чудото е Сам Бог!
Някои се шегуват, че без свой храм сме малко „немили-недраги“, местейки се от място на място, от църква на църква, но ние продължаваме с надежда, защото усещаме подкрепата на нашите братя и сестри от Варна, София, Търново. Много ни помагат и детското списание „Камбанка“, и различните издания на православни сдружения в милото ни Отечество.
Живеем и с една по-голяма надежда – да изградим църква, която да остане след нас, за нашите деца и внуци. И въпреки трудностите и отдалечеността не забравяме думите на oтец Атанас Аролски, който и на 91-годишна възраст обикаляше родопските села, изминавайки 10 км на ден, за да стигне до шепата възрастни хора, които го очакваха с надежда и вяра в Бога: „Не съм сам по пътя, Господ върви с мене“!
С благодарности към нашите духовни отци, нашия митрополит Антоний, архиепископ Михаил от Руската православна задгранична църква в Женева, свещеник Александър от Сръбската православна църква Женева и свещеник Дамян от Румънската православна църква, както и към Мариела Тунтова от БПЦО „Св. Георги Победоносец“ – Швейцария.
С пожелания за светло Рождество Христово, мир и топлина за целия български народ и екипа на „Двери“!
И едно стихотворение, вдъхновено от настроението преди Рождество Христово:
ПРОСЯК
И ако в Църквата седя,
и моля се, и песнопения редя,
а на дела съм празна,
и през деня не сторя ни едно добро –
защо съм аз? Защо?
Иконички в дома редя и
пръскам със светената вода,
а в душата - тъмнина...
Просветли ме, Боже,
дай ми светлина.
Добре облечен просяк ме следи.
Отхвърлям го със поглед –
та той ме възмути!
Как се е докарал, а – просяк?
Без дори да се замисля,
че тоз костюм му е дарил
човек добър, по-милостив от мен...
Т. И.
