Вероятно всеки, чувстващ се православен християнин, който е попадал на тази реклама, поне малко се е подразнил. И аз не правя изключение, признавам си. По принцип отдавна съм се примирил с творческите дефицити на българските рекламисти и с обидните за интелекта на публиката им клипове. Профанната експлоатация на святи образи е нещо относително ново в жанра, но си остава част от същата стилистика. Когато не уважаваш аудиторията си, едва ли може да се очаква да уважаваш ценностите ѝ.
Иисус Христос от години вече не е част от празничното „Коледно“ преживяване на потребителското ни общество. Рождеството не вълнува. Интересни са само даровете на влъхвите. Ако не можете да си ги позволите, просто вземете бърз кредит. Одобрение за минути. Няма какво толкова да му мислите. Даже изобщо май няма нужда много-много да мислите. Защо ни е някаква студена пещера, когато любимата безалкохолна напитка ще ни събере всички у дома около трапезата в топлата и уютна гостна. Да не сме някакви „лузъри“, които биха оставили детето си в ясли на животни, когато можем да му подарим розова стая на еднорози. Ако обичаш някого – подарявай. Купи. Без пари няма обич. А ако нямаш пари... Вземи кредит...
Та съвсем логично си е: когато не ни вълнува Иисус Христос от Витлеем, ще получим Христос от Пловдив. Той също прави чудеса - превръща 3G телефон в 4G телефон и даже си обръща другата буза, когато... си прави „селфи“. Ние пък, уж сме свързани с толкова модерни технологии, а се превръщаме във все по-големи самотници...
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wfaxp
И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски