Преди около 12 години имаше няколко инициативи да се изградят на различни места в страната терапевтични общности или, както са известни,„комуни“ за наркозависими младежи- в някое бивше военно поделение, запуснат манастир или изоставен селскостопански комплекс. Навсякъде местното население се вдигаше на протест и заплашваше с гражданско неподчинение и блокиране на пътища. Почти винаги начело на протестите беше местният кмет...
По стечение на обстоятелствата по същото време бях част от един екип, който трябваше да проучи опита на най-голямата италианска организация за работа с наркозависими, която вече беше изградила над 50 терапевтични общности. Едно от местата, които посетихме, беше приемен център за непълнолетни в малко курортно градче близо до Рим.
Учудих се, че не са го направили някъде извън града, и споделих това с домакините ни. „Защо да е извън града – те нямат проблем с гората, имат проблем с мястото си в обществото?!“ Така де, ама гражданите не протестират ли, че има наркомани в центъра на курортен град? „Да протестират?! – Те се гордеят с тези деца, подкрепят ги в усилията им да се преборят със зависимостта си!“. Оказа се, че приемният център е под патронажа на футболният отбор „Рома“ и звездите на отбора понякога идвали в центъра и играели мачле с младежите...
Спомних си преживяване покрай сегашните протести у нас срещу бежанците. Пак с кметовете начело... Броени дни след „бунта в лагера в Харманли“ бях поканен на една конференция в Атина, посветена на миграцията в Гърция. Няма да се спирам обстоятелствено на събитието, но едно изказване и едно изследване силно ме впечатлиха. Изказването беше на кмета на остров Лесбос – Спирос Галинос. Дошъл беше специално за конференцията и си тръгна преди края, за да си хване обратния полет.
По данни на ООН на Лесбос само през 2016 г. са пристигнали към 100 000 мигранти – повече отколкото са жителите на острова (тук). Никъде миграционният натиск няма такива мащаби като съотношение с местното население. И ако някой кмет в Европейския съюз има най-голямо основание да протестира срещу мигрантите, това трябва да е именно Галинос. Очаквах някакво „огнено слово“ за това, че трябва да запазим Европа от ислямизацията, че това са икономически мигранти, а не бежанци, които трябва да бъдат спрени, че жителите на острова ще блокират сградата на парламента, правителството и каквото още си представите...
Само че кметът Галинос каза други неща. Разказа, че още от пристигането на първите бежанци/мигранти за местната власт и жителите на острова най-важното е било да покажат гостоприемство – да усетят тези изтерзани и преследвани хора, че вече могат да са по-спокойни, че са стигнали на по-сигурно място, че не трябва повече да се обръщат със страх назад. Обясни, че дори и когато ситуацията е придобила застрашителни размери, това, което винаги са се стремели, е било, каквито и действия да са били предприемани, да се зачита достойнството на тези хора – като хора!
И че ако Лесбос апелира за подкрепа и солидарност – както от страна на ЕС, така и на останалите общини в Гърция, това е поради факта, че една хуманитарна катастрофа на острова ще доведе до катастрофа и за Гърция, и за Европа, и може да се окаже началото на един глобален продължителен конфликт. Нито дума не каза за мигрантите, за техните религиозни особености, хигиенни навици и възпитателни привички. А едва ли ще се учудите, че профилът на мигрантите в Гърция не е по-различен от този на мигрантите в България.
Изследването пък беше представено от Теодорис Георгакопулос от изследователския институт „Дианеосис“. Обърнете внимание, че тези неща не се казват някъде на чиновническа среща в Брюксел, а на публична конференция в центъра на Атина, където публиката е 90% гръцка – студенти, университетски преподаватели, представители на НПО-та, журналисти. И именно те изпратиха Спирос Галинос с аплодисменти! Представяте ли си български кмет или изобщо политик да каже подобни неща на дискусия във Военния клуб например? Аз не си го представям. А да бъде изпратен с аплодисменти? – Но, хайде, да не претоварваме фантазията си. Освен високия процент от отговорилите, които лично са помогнали на мигрантите (повече от половината), ме впечатли най-вече фактът, че с най-висок обществен авторитет според анкетираните се ползват жителите на Егейските острови и служителите на бреговата охрана – т. е. хората, които спасяват и помагат на мигрантите. Да си призная, след изказването на кмета на Лесбос тези данни не ме учудиха. Но какво излиза - в Гърция герои са тези, които спасяват бежанците, а у нас – онези, които ги залавят. Впрочем в изследването има и още доста интересни факти и изводи, така че, който проявава интерес, може да му хвърли един поглед.
И за още един кмет ще ви разкажа. Всъщност заместник-кмет. Лефтерис Папаянакис – зам.-кмет на Атина с ресор „Миграция и бежански въпроси“. Той ни посрещна (10-ната чуждестранни гости) на другия ден в бежанския център „Елеонас“ и ни разведе из него. Лагер от открит тип, с 2100 души, настанени във фургони - всеки от които с баня, топла вода и климатик. С постоянен медицински пункт, детска площадка, класни стаи за децата. А децата са 800. 2/3 от обитателите на центъра са семейства или родители с дете. Също като у нас повечето идват от Сирия, Ирак и Афганистан, но са представители на 26 етнически групи. Екипът на центъра е от 120 души, повечето от които представители на НПО-та и заети по различни социални програми.
Пред лагера дежури патрул в една полицейска кола и това е цялото полицейско присъствие. Както каза кметът, „Полицията е винаги отпред, но никога – вътре!“ (друга кола отпред наистина нямаше – с какво беше пристигнал кметът, не разбрах; може би с метрото, което има станция на около 200 метра от центъра). И понеже има толкова много деца, с близките начални и средни училища има сключени споразумения за реализирането на програми за обучение на децата след определен адаптационен период в центъра.
„Нямате ли проблеми с протести на жителите на града?“ – попитах зам.-кмета и неволно се сетих за онзи, другия център в Рим преди 12 години, за който ви разказах в началото. И сега получих подобен отговор. „В началото имаше притеснения, но после видяха, че няма някаква опасност и нещата се успокоиха“.
Толкоз за Гърция... Дали ще се успокоят скоро нещата у нас? - Едва ли. Предполагам дори, че и в самата Гърция, а и в цяла Европа те ще стават все по-обезпокоителни. Перспективите пред миграцията в глобален мащаб не са особено обнадеждаващи. Обаче отвъд глобалните процеси има някои неща, над които можем да помислим. Нещата, които зависят от нас – и като личности, и като общество.
Но проявата на човешка съпричастност не е функция на икономическия растеж или на брутния вътрешен продукт. Всъщност функция е на определен „вътрешен продукт“, но той не се намира някъде из консолидирания държавен бюджет, а в сърцата и душите на всеки от нас. Ако го имаме - ще го проявяваме и помежду си, и спрямо другите. Вижте новините, излезте и се разходете из града си, шофирайте 30-на минути, попитайте детето си как е минал денят в училище, огледайте се, ослушайте се... Откривате ли съпричастност, доброта, взаимопомощ, търпимост и уважение помежду ни? – Май все по-рядко. Забелязахте ли – вече не говорим за мигрантите...
Зам.-кметът на Атина Лефтерис Папаянакис разказва за условията в бежанския лагер:
Детският кът в бежанския лагер в Атина:
