Из хронологията на храмовото строителство
Владая е едно от десетте най-големи села в България. Жителите му отдавна си мечтаеха да имат нов храм. Преди години благочестиви хора бяха дарили едно прекрасно и обширно място в центъра на селото за строеж на храм. На три пъти местните хора се опитваха да започнат строеж на нов храм на дареното место, но инициативата им все пропадаше, събраните пари изчезваха, църковните настоятели се изпокарваха. Мълва от старо време се носеше между възрастните хора, че нещата им не вървят добре, понеже "свети Иван Рилски ги е проклел горе от оброчището"... А историята на тази мълва е следната: През 1470 г. при пренасянето на мощите на светеца от Велико Търново за Рилския манастир шопите прогонили хората, придружаващи мощите, и те пренощували на един горист хълм близо до селото. Оттогава се разпространява преданието, че светецът е проклел владайци – все да се карат и да не се събират един с други. Сега на хълма в местността Лещница, там, където е спряло магарето с мощите, има голям каменен кръст, направен от витошка морена.
Опитите да се построи храм във Владая продължили. По време на разкола местен „бизнесмен“ се захванал с градежа. Изготвили проект на храма – втори по големина в София и точно копие на „Св. Александър Невски“. Сградата щяла да бъде на два етажа и колосална по размери. Тук щели да бъдат офисите на бизнесмена и канцелариите на разколниците. Храмът щял да се казва „Св. Александър Цариградски“, понеже с името на светеца се ласкаело малкото име на дарителя.
Може би св. Иван отново се намесил и лукавите намерения на разколниците пропаднали. „Храмостроителят – дарител“ бил прибран в затвора за трафик на наркотици. Неугодните Богу планове не се осъществили, защото, както е казано: „Господ поруган не бива!“.
„Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й...” - казва псалмопевецът (Пс. 126:1)
Преди да се помине, известният духовен наставник старецът Назарий, рилски монах с 44 години монашески живот и игумен на Кокалянския манастир „Св. архангел Михаил”, дойде във Владая. Показаха му мястото с оброчния камък, определено за строежа на храма, и той много го хареса. Прекръсти го и благослови: „Тука ще има храм, много хубав храм. И не само местните хора, но и от София ще идват тука да се черкуват, кръщават и венчават!“.
Думите му се оказаха пророчески и нещата потръгнаха с лекота. Основан беше инициативен комитет от църковното настоятелство с председател о. Георги Георгиев. Кметът на с. Владая г-н Васко Стоянов, който е й църковен настоятел, активно се включи в подпомагането строежа на храма. Изготвен беше архитектурен проект, който е дарение от архитект, живущ във Владая. Членовете на пенсионерското дружество „Владайски зов” започнаха да събират средства за строежа. Основният камък на храма беше положен на 16 юли 2011 г. от епископ Йоан (сега Варненски и Великопреславски митрополит).
Който дарява, тайната му награда ще е от Бога
Чудни са делата на Господа. При строежа на храм, сам Господ си подбира хората и по чудодеен начин си изпраща дарители, строители и всички трудящи се за това свято дело. Когато парите вече са изчерпани и от църковното настоятелство сме пред избора да замразим строежа, средства отнякъде все се намираха. Явяваха се хора, който не са жители на Владая, без да вдигат много шум, даряваха многократно средства за храма. Като пример може да се посочи една жена, която през месец - два шестнадесет пъти изпраща по сметката 150-200 лв.
Общо за строежа на храма досега са изразходвани 570 000 лв. От тях по-голяма част са субсидия от дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет и дарения от Столична община. С тези средства ще се продължи работата по довършването на иконостаса и благоукрасяването на храма.
Изборите ще минат, политици ще си заминат. Господ знае пътя на праведника и честните дарители по делата ще се познаят. Защото „да построиш един храм, където ще се хранят душите на вярващите с години и векове, е спасително дело. Трябва да имаш силна вяра, за да почувстваш желание да съградиш храм, да почувстваш величието на храма. Храмът остава като негаснещ светилник за поколенията”, казва свети Симеон Нови Богослов
Осветеният вече храм, в центъра на Владая, посветен на Божията майка, привлича погледите на всички, носещи Христа в сърцето си. Колкото и да са скептични някои хора към разказаното по-горе, молитвите на отдадените на Бога хора винаги са помагали и са били движеща сила в богоугодните начинания.
