Христовото възкресение е върховният момент в плана на Божия промисъл за изкуплението на човешкия род от първородния грях. Затова денят, в който го празнуваме, е наистина единственият велик ден в църковния календар.
Ако в лицето на нашия прародител Адам човешката ни природа, изпадайки в грях, загуби възможното си безсмъртие, то в лицето на Богочовека Иисус Христос тя отново го придоби. Защото първият Адам чрез непослушание се поддаде на изкушението и повреди невинната си природа, първоначално създадена му от Бога, но вторият Адам, Иисус, като отхвърли сатанинските изкушения, остана послушен на Божията воля „дори до смърт... кръстна“ и чрез изкупителните Си голготски страдания възвърна богосиновството ни и ни подари бъдещия вечен живот.
Затова св. ап. Павел заявява: „Понеже както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез човека. Както в Адам всички умират, тъй и в Христос всички ще оживеят“ (1 Кор. 15:21-22).
Този безценен дар задължава всички нас, които чрез кръщението в Христово име сме се вградили като строителен материал в общото църковно здание, да осъществяваме в живота си евангелските заповеди и по този начин да усвоим изкуплението като лично спасение.
С поместеното по-долу стихотворение „Великден“ поздравявам всички мои бивши ученици, преобладаващото мнозинство от които са настоящи работници на Божията нива, и всички Божии чада, които с усърдие се стремят да градят Божието дело тук на земята всред този размирен и неблагодарен свят.
Христос воскресе! Честит празник!
ВЕЛИКДЕН
Отново Великден. Отново яйца.
Отново са радостни всички деца.
Отново усмихнати светли лица.
Отново горещо туптящи сърца.
Отново камбани звънят във нощта.
Отново в простора звучи песента:
„Христос днес възкръсна, смъртта победи,
живот и дори вечността ни дари“.
Ликувай, Адаме, праотче любим,
запей на Христа благодарствен ти химн.
Със звучни цимбали пригласяй му ти,
прамайчице Ево, и спри, не скърби.
Вдигни глас високо, извикай, кажи:
„Спасителят дойде, за да ни спаси
от дяволско робство, от тежка съдба,
заслужена с тежък наш грях в древността.
Бе разпнат на хълма Голгота висок
най-кроткият Агнец „за мирский живот“,
охулван от неблагодарен народ,
забравил благата, що дал му бе Бог.
Христос слезе в ада, за да победи
Денницата горди, мощта му срази,
за да сме със Бога Твореца във мир
и в устрем синовен към него безспир.
Затуй с благодарни в гърдите сърца
на Бога Спасител отправям хвала,
че тежкият наш грях е веч отменен,
с Отеческа ласка той бе опростен“.
Възползвай се, братко, от тоз дар и ти,
стремглаво в небето към Бога лети.
Там ти ще намериш мечтания рай,
без грижи и мъки след земния край.
О, нека се, братя, в Христа поздравим,
ако сме врази да се побратимим.
Христос воскресе!
Воистину воскресе!
