Съвпадат ли през тази година римокатолическият Великден и еврейската Пасха

ЕВРЕЙСКИЯТ РЕЛИГИОЗЕН КАЛЕНДАР ЗА МЕСЕЦ НИСАН ЗА 2015 Г. И ПРАВОСЛАВНИЯТ И РИМОКАТОЛИЧЕСКИЯТ ВЕЛИКДЕН СПРЯМО НЕГО

НИСАН 5775 г. март – април 2015 г.

Чисто календарните данни са взети от въпросния календар с добавени от мен текстове, както е видно.

Еврейският календар е типично лунно-слънчев. Лунните месеци са синхронизирани със слънчевата година. Винаги всеки 14-ти ден от съответния лунен месец е т. нар. календарно пълнолуние. То може да съвпадне с реалното астрономическо пълнолуние, но може и да не съвпадне с него. Например:

- За еврейската година 5773 (наши: 2012 г. – 2013 г.) – има само 2 пъти съвпадение;

- За еврейската година 5774 (наши: 2013 г. – 2014 г.) – има 6 пъти съвпадение;

- За еврейската година 5775 (наши: 2014 г. – 2015 г.) – има 6 пъти съвпадение.

В случаите, при които няма съвпадение, разминаването между реалното астрономическо пълнолуние и календарното пълнолуние никога не е повече от 2 денонощия и винаги календарното предхожда астрономическото. Следователно астрономическата точност на съвременния религиозен еврейски календар е минус 2 денонощия спрямо пълнолунието  (една от четирите фази на луната). Като се имат предвид и честите съвпадения, с основание може да се твърди, че точността на еврейския календар е напълно задоволителна за годишния цикъл на тяхното богослужение.

Разбира се всяка година си купувам и нашето православно календарче, издание на Българска патриаршия – Св. Синод, което като календар по нищо не се различава от съвременния всемирен граждански Григориански календар, освен по това, че църковната Нова година почва от 1 септември, а светската, Григорианската – от 1 януари. В него са отбелязани фазите на луната (новолуние, първа четвърт, пълнолуние и последна четвърт) и те стриктно съвпадат с реалните астрономически фази! Доколкото знам за нашето православно календарче отговаря Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит дядо Йоаникий. Нима старостилците ще ме убедят, че дядо Йоаникий взема фазите на Луната от някаква писана на пергамент древна александрийска пасхалия или индиктион, съставени по „светоотеческия” Юлиански календар? Съвсем понятно е, че Негово Високопреосвещенство или този, който отговаря за отпечатването на календара, си служи с данните от съвременната астрономическа наука.

Преди да решим дали тази година римокатолиците ще празнуват „наедно с юдеите”, по необходимост трябва да отговорим на въпроса: „Що е еврейският Песах (Пасха)?”, колкото и мъчително-досадно да е това за огромното мнозинство православни. Но какво да се прави – за тях разсъжденията по църковно-календарния проблем са скучни и ненужни. Този факт осъзнах от горчив личен опит.

Еврейският Песах е установен още в Тората. Преди да се разруши Йерусалимския Храм празниците Песах, Шавуот и Сукот са били пилигримски – ходело се е обикновено пеша до Йерусалим. В днешно време Песах продължава 7 дни в Израел и 8 дни в диаспората. 8-те дни са за да не би заради часовата разлика, евреите в диаспората да приключат по-рано празника от тези в Израел. Както се вижда от горната таблица, като не се брои Ерев Песах, през текущата 2015 г. еврейската Пасха ще продължи 8 дни – 04.04.15 до 11.04.15 включително. Подобно на православния денонощен богослужебен цикъл, денонощието започва не от полунощ, а от вечерта. Затова в таблицата има на места указани часове – начало на денонощието.

Видно от таблицата 8-дневният еврейски пасхален период има усложнена структура. Православните знаем за празника  „безквасница”, споменат в Новия Завет. Все пак да обясня за празника „омер”, който в случаяе на 05.04.2015 г. и съвпада с римокатолическия Великден. На този празник първият сноп (ивр. омер) от жътвата, обикновено ечемик, се е носил в Соломоновия (Йерусалимския) Храм в качеството си на хлебна жертва.

Най-сетне стигаме до същината на въпроса „Що е еврейската Пасха?”. На коя точно дата – било по Юлианския, било по Григорианския календар – се пада еврейската Пасха за която и да е взета наша година? На този решаващ за църковно-календарния проблем въпрос не е възможно да има еднозначен утвърдителен отговор! Такъв въпрос много ми напомня за прословутия Пилатовски въпрос „Що е истина?”, зададен от петия прокуратор на Юдея, повече на себе си и на цялото минало и бъдещо човечество, отколкото към Спасителя.

Следователно, щом не е възможно да определим само една конкретна дата за еврейската пасха, не можем да говорим за съвпадение на еврейската пасха с римокатолическата пасха или Великден.

Въпреки горната категорична констатация, отдавна поддържам мнението, че същинско съвпадение между двете Пасхи има само тогава, когато  еврейската празнична пасхална вечер – Ерев Песах, съвпадне с вечерта на римокатолическата Велика събота, базирайки се на Левит, 23:5 – „в първия месец, на четиринайсетия (ден) от месеца, вечерта е Пасха Господня”. Подобно съвпадение все още не съм забелязал.

Вероятно старостилците остро ще възразят срещу тези доводи. „Каквото и да говорим – ще кажат те – през настоящата 2015 г. римокатолическият Великден се пада в разгара на 8-те дни на еврейската Пасха!”. Но и ние православните попадаме в „капана” на последния 8-ми ден, който съвпада с нашата Велика Събота (виж таблицата). 8-мият ден за евреите не е по-малко свещен от първите два. Като доказателство ще цитирам Трета книга Моисеева, Левит, Глава 23:4-8. Там най-ясно е изложена структурата на тази толкова „разтеглива” еврейска Пасха:

4. Ето Господните празници, свещените събрания, които трябва да свиквате своевременно:
5. в първия месец, на четиринайсетия (ден) от месеца, вечерта е Пасха Господня.
6. А на петнайсетия ден от същия месец е празникът Господен Безквасници; седем дена яжте безквасни хлябове;
7. в първия ден имайте свещено събрание; не вършете никаква работа;
8. и през седемте дена принасяйте жертви Господу; в седмия ден също така да има свещено събрание; не вършете никаква работа.

Както вече беше изяснено 7-мият ден в Израел е еквивалентен на 8-мия ден в диаспората.

Веднъж по бул. „Дондуков” в София срещнах малка група млади равини. С моя много беден английски успях да ги попитам кой е по-важен ден от тяхната Пасха – първия или последния. Те ми отговориха: Те са като лявата и дясната ръка…!