Запознах се с патер Стефан, както го наричаха на Св. Гора, през 1993 г. на всенощното бдение за празника на Зографския манастир. Имах честта да бъда сред певческата група, която беше поканена от манастирския събор и водена от дядо Геласий, бивш Нюйоркски митрополит и по това време главен секретар на Св. Синод, и дядо Григорий, ректор на Софийската духовна семинария (сега Великотърновски митрополит). След като направихме необходимите спевки с г-н Любомир Игнатов, наш учител по източноцърковно пеене, който ръководеше групата от певци, се отправихме на път за Св. Гора – Атон. Преди да стигнем обаче, водени от жаждата да се поклоним на повече светини в съседна Гърция, която вече не беше така труднодостъпна за нас, ние отидохме до манастирския комплекс Метеора, посетихме и светините в гр. Солун, след което стигнахме на пристанището в Уранополи, а оттам се качихме на кораба с впечатляващото име „Достойно есть“ (на гръцки „Аксион ести“).
Когато стигнахме в Зографския манастир, пред мене се отвори един нов свят. Беше ми първото посещение там. Всичко беше обвито в някаква свещена тайнственост. Всичко, което виждах и чувах, ме караше да се замисля. Монасите ни настаниха в едно от крилата на манастира, близо до историческото царско крило. Когато бяхме седнали пред манастира, малко да отдъхнем от пътуването, видяхме една групичка от двама-трима светогорски монаси, препасали по една пъстра торба от козина, каквито после много често виждахме да носят атонските монаси. Зографци ги посрещнаха скромно, но много сърдечно. Малко по-късно разбрахме, че това са поканените певци за десния клир за празничното всенощно богослужение.
Честно казано, аз си представях богослужението такова, каквото го познавах: вечерня, утреня и света литургия. Но то се оказа доста по-различно от моите представи. Когато започна бдението, съборната, г. е. главната църква на манастира беше обвита в нощна тъма, а поклонниците притихнали, очакващи началото на всенощното бдение. Изведнъж от дясната певница се чу глас, който ме завладя и остави трайни спомени в мене. Патер Стефан запя полагащото се „На многая лета, владико“, след това започна и „Аниксантариите“ на 8 глас. Силно впечатление ми направи изпълнението на песнопенията „Господи, воззвах“ на гл. 4 от Яков Протопсалт и „Положи, Господи“ по специфичен светогорски напев в т. нар. „трисимос“ (т. е. триделен) такт. Последваха стихири и слави, които обикновено се пееха за няколко минути, а тука те бяха изключително пространни. Имаше един монах в нашата група, който съвсем чистосърдечно попита дядо Геласий, дали още тече вечернята, защото буквално се беше „загубил“ и не знаеше, докъде е стигнала службата. Аз също изпитвах трудност, защото ни налягаше и умората, но тази сладкогласна лира като добрия пастир ни водеше напред в бдението. И така – до сутринта, когато на светло видяхме лицето му по време на литията и след това, като седнахме на празничен обяд (в 9 часа!) в манастирската трапезария. Лицето му беше като на ангел. Осанката му беше внушаваща. Патер Стефан излъчваше и топлота, и респект. А какво да кажа за гласа му? Той притежаваше приятен баритонов тембър и с голяма вещина изпълняваше песнопенията. Имаше специфична орнаментировка на гласа. По-късно разбрах, че и друг притежава такава орнаментировка – патер Даниил. Да, този начин на изпълнение на църковните песнопения беше донесъл заслужено уважение сред светогорците.
Даниилеите пяха на десния клир, а на левия застанаха дохиарци (от манастира Дохиар). Ние помагахме на дохиарците. На тръгване исках задължително да се запозная с отец Стефан, да поговорим малко за пеенето. Затова попитах, как се казва. Казаха ми, че това е отец Стефан от Даниилеите, че има брат Григорий, както и за другите двама добри певци о. Даниил и о. Акакий. За мое голямо съжаление не можах да си поговоря с него, защото не мога свободно да говоря гръцки, а и нямаше около мене кой да ми превежда, но о. Стефан ме благослови, когато целунах ръката му. С благата си усмивка той ми даде сякаш вдъхновението си, вярата си. Аз започнах да наблягам върху себе си, да слушам светогорско пеене, да изучавам високите образци, за да мога и аз един ден да пея така хубаво. Доколкото ми позволяваха силите и способностите, стараех се да възприема неговия стил и светогорската традиция на пеене. Доколко съм успял в подражанието, времето ще покаже. Повече не го видях на празниците в Зограф, а така исках…
Преди няколко дена, когато разглеждах Ватопедският сайт http://www.pemptousia.gr/, с прискърбие разбрах, че е починал старецът Стефан от Даниилеите. Натъжих се много. Никога не съм мислил да пиша за преживяното през онази далечна за мене 1993 г. в Зографския манастир. Но дългът ми на ученик, макар и на „дистанционно обучение“, ме накара да споделя накратко спомена си за сладкогласния старец.
Почивай в мир, старче праведний! Застани отдясно на Бога, така както пееше отдясно на Фануилската икона на свети великомъченик Георги. Пей трисветата песен пред животворящата Троица заедно с всички светии. Амин.
