Нещо прекрасно – видях св. Литургия, украсена с много деца. Случи ми се в Пловдив. В храм „Св. Константин и Елена” в Стария град. В Неделята на Закхея и на св. Григорий Богослов. Случи ми се съвсем изненадващо. Като гостенка на града приятелка ме покани да бъдем заедно на неделната служба в този храм. Случи ми се да отида без нито една принадлежност като журналист – без лист и молив, без тефтер и химикал, без диктофон, без фотоапарат и без камера. (А иначе никъде не ходя без тях!). Случи ми се да преживея радостно изумление – за първи път да видя млади бащи с дечицата си, прегърнали ги в ръце, да влизат рано-рано в храма и да останат чак до края. Майки гальовно с очи да следят децата си, които обхождат храма като своя територия. Всеки да се чувства на мястото си. Децата – 15, 20, 30, от едвам проходили до вече в прогимназия, се държат като съзнателни участници в служение, на което и възрастните не винаги разбираме смисъла и силата му. Видях децата като едно мило странно общество, с някаква светла връзка между тях. Никой не се дразни от присъствието им. А те щъкат свободно между богомолците, усмихват се, оглеждат всичко, което е тук. Никой не прави забележка, че се случва да зашумят, някои да проплачат, други да изразят емоцията си силно. Такава разбираща съпричастна общност на възрастни и деца вдъхновява. Такава атмосфера сякаш говори: „Доведете децата при Мене…”, а не само: „Не им пречете…”.
В днешно време на глобална неосъзнатост, че само Един може да ни посочи реда и успеха, неистово се налага осъзнатите родители, баби и дядовци, близки, учители, приятели да поведат децата към храма, за да им покажат Пътя. Прекрасно е!
Децата в църквата „Св. Константин и Елена” по време на цялото богослужение бяха участници – хорово казаха Символа на вярата и Господнята молитва, момченца в одежди помагаха на свещеника, други наблюдаваха свещниците и отстраняваха изгорелите свещи. По-големите погалваха по главичките по-малките, за да ги подсетят, че са в храм.
От мирянка научих, че енорийският свещеник се казва отец Петър Хубенов и че от години тук е така. От различни райони на града идват в тази църква, както и семейството й идва от друга енория, в която преди е служил същият свещеник. Отец Петър произнесе проповед, докосваща сърцето. Благодари на хора – певци от Десети (Трети) клас на Пловдивската духовна семинария, които бяха също важен елемент за силното богослужение. Причасти дечицата и благослови всички присъстващи. Хората не си тръгнаха веднага. Оказа се, че в 11 ч. започват двете неделни училища – за възрастни и за деца.
