Мобилно меню

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (75 Votes)

Нямаше и месец, откакто бях ръкоположен за свещеник. Часът беше около 10 сутринта. Стоейки в храма, преглеждах най-новия брой на „Църковен вестник”, когато към мене се приближиха възрастна и наполовина по-млада от нея жена. Възрастната ми подаде найлонова торбичка с дрехи и каза: „Отче, занеси тия дрехи в олтара!”. Учуден й предложих да ги остави на масата пред мене и спокойно да се помоли. Тя, видимо смутена, ме попита как може да не знам, че когато човек има някакъв проблем – здравословен или че просто не му върви – трябва да остави дрехи в олтара, където да предстоят четиридесет дни. Опитах се да й обясня, че това не е правилно и че не съответства на православната вяра, а олтарът е мястото, в което се намира светата Трапеза, на която се извършва тайнството Евхаристия и не подобава там да има тениски, потници, комбинезони или каквото и да е друго бельо. След 15-минутната полемика разгневената жена ме заплаши, че ще се оплаче на началниците ми, протестирайки, как може толкова години да са се внасяли дрехи в олтара и свещениците така любезно да са чели молитви над тях и то върху светата Трапеза, а вече да не може, нещо повече – да няма никакъв смисъл, защото не помагало.

На следващия ден предстоятелят на храма ме повика и видимо недоволен започна да ме мъмри, как съм си позволявал да говоря такива неща на жените, да не бъда любезен, да ги отблъсквам от храма след толкова години и че не бива повече да се повтаря. Мислех си: как може да поставяме дрехи – гащи, потници и какво ли не бельо на или около светата Трапеза, т. е. там, където стои светото Евангелие, светият Кръст, където Христос се явява и съединява с нас! Това е безобразие, в което няма нищо християнско, а чисто суеверие…

От тези размисли веднага ме извади гласът на предстоятеля:

„Момченце, това, че вчера си облякъл расото, нищо не значи. И ако искаш да не си прекараш папазлъка в „трета глуха”, вземай торбичката и я внасяй в олтара” – злостно отсече ставрофорният иконом, като ми я подаде безапелационно.

Със съкрушено сърце вървях към олтара и си задавах въпросите: Защо ние, свещениците, подхранваме суеверията на християните? Защо, вместо да водим хората към Христовата трапеза, ние им поставяме дрехите там и ги лъжем, че ще се решат всичките им проблеми?

Когато бях вече в олтара, поставих торбичката под светата Трапеза и най-вероятно от чисто любопитство реших да погледна, какво има в нея. Между двете тениски и потника забелязах, че се подаваха пет лева. И тогава разбрах!

Ставаше въпрос за петте лева на попа!…


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9dw9r 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски