Днес иконом Александър Лашков, председател на църковното настоятелство на храм „Св. Троица“ в софийския квартал „Разсадника“, навършва библейската възраст от седемдесет години (Пс. 89:10).
Александър Лашков е роден през 1943 в гр. Фердинанд (после Михайловград, а днес Монтана). Детството си прекарва в с. Лехчево, Монтанско. Завършва Софийската духовната семинария „Св. Иван Рилски“ в Черепиш, Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София и Музикалната академия в Пловдив. Работил е години наред като диригент и музикален педагог. През 1992 г. приема духовен сан, а от 1993 г. вече е свещеник в софийския храм “Света Троица”. Композира предимно църковна музика, като създава шест православни литургии. Автор е и на шест книги – първите три са със заглавие „Пътят към храма“ (1999-2003 г.), а втората трилогия – „С дух и истина“ (2005-2009 г.). Отскоро отец Александър има и блог http://alashkov.wordpress.com/, в който можете да намерите неговите книги в PDF формат.
Отец Александър е отличен познавач е на Свещеното Писание, богослужебната практика на Православната църква (Литургика) и църковно-славянския език. Освен с широта и дълбочина на своите знания отец Александър е забележителен и като личност: той уважава и цени чуждото мнение и стимулира духовните си чеда да заявяват и отстояват мнението си. Особено държи, ако някой не е съгласен с него (по духовен или друг въпрос), това несъгласие да бъде споделяно. Отецът винаги е готов да признае грешките си, които с радост признава, и при достатъчни доводи да промени мнението си. Той е изключително добронамерен и съумява повече с поведението си, отколкото с думите си да вдъхнови и да мотивира хората да следват Христос. Неговите наставления всъщност винаги са във вид на съвети, а не на заповеди. Така човек се чувства напълно свободен да вземе предвид това, което отецът препоръчва, или не. Но съветите му са толкова мъдри, че почти винаги биват следвани с готовност
Когато се моли или предстои в някое богослужение, о. Александър с естественост и простота, съсредоточено и сърдечно се моли. При проповедите на о. Александър няма излишна реторика, патетика, маниерничене. Всичко е така естествено и слушателите имат чувството, че отецът просто разговаря с тях. Затова не е странно, че понякога, когато проповядва, някой от Божия народ непринудено му отговаря.
Аз започнах да ходя в църквата „Св. Троица“ от 1994 г., когато станах част от хора в храма. Тогава хорът беше под диригенството именно на о. Александър и маестра Елианка Михайлова. Там постепенно у о. Александър открих не само вещия църковен музикант, но и добрия клирик, благия наставник и духовен отец.
От все сърце честитя рождения ден на о. Александър и му пожелавам все така да свидетелства за Иисус Христос – ненатрапчиво, но ясно и убедително. Тази година той изпълва 20-годишно служение в храм „Св. Троица“, на който с благословението на Българския патриарх Максим беше поставен за председател. Нека Бог да му дарува здраве, дългогодишно служение и много лична радост и удовлетворение! На многая лета!
