Така казва народът и това изказване е изпълнено с надежда, колкото и ирационална да изглежда понякога тя в житейските ни ситуации. С такава надежда и понякога прекалени очаквания беше посрещнат изборът на Българския патриарх Неофит. Този избор е факт и вече "сватбата" свърши, започва усилният делник, който е "чреват" (бременен, изпълнен - остар. рус.) с различни проблеми - такива, дето никой патриарх не може да разреши... сам. При това въпросите, които БПЦ трябва да решава, са повече от работните възможности не само на патриарха като председател на синода, но и на целия синод. Защото те са трупани месец след месец, година след година и вече е крайно време да започнат да се решават.
БПЦ наистина е изправена пред много проблеми във вътрешен и международен план, които Св. Синод трябва да разглежда и решава. В идните два дена едва ли ще може да бъде свършена много работа. Ще бъде добре, ако поне се идентифицират тези проблеми. Защото вероятно и занапред ще продължат да висят въпросите за:
- свещеническите заплати,
- клирическата дисциплина на всички нива, включително и богослужебната,
- духовните семинарии, от които софийската втора година е без ректор, а и в двете хронично недостигат ученици,
- вероучението, съответно предмета Религия,
- говорител на Св. Синод, какъвто досега периодично се явяваше настоящият патриарх,
- провеждането на избори в Русенска епархия, която патриархът ръководи в продължение на почти две десетилетия,
- подготовката и подбора на църковните кадри,
- преразглеждане на противоуставното решение в полза на архондисването като вид корупционна практика,
- положението на БПЦОбщина в Рим, където преди три месеца Ватиканът си взе обратно църквата, преотстъпена ни преди десетилетие,
- българска църква в Букурещ, където сънародниците ни също останаха без църква преди 4 години,
- "харизаната" на друга църква без синодно решение БПЦОбщина в Братислава,
- участието на БПЦ в общоправославните инициативи, включително и в подготовката на всеправославния събор,
и още много други.
А Св. Синод на БПЦ в сегашния си състав е показал, че ако поиска, може и да не работи. За да не се връщаме много назад, стига да припомним само двата кошмарни дни на гласуването на тримата достоизбираеми за патриаршеския престол. Това безумно губене на време в доказване на собствената си сила няма аналог нито в нашата църква, нито в друга някоя църква, нито в светските институции.
Такива факти не оставят много място за надеждата, че с новия патриарх БПЦ ще има нов късмет. Но всемилостивият Бог ни е удостоверил с много примери, че с Неговата помощ винаги спокойно можем да заявим: contra spem spero - надявам се въпреки липсата на надежда! Стига само Той да ни е упованието, а не някой друг.
