От години тече спорът за юрисдикцията на българския храм "Св. Иван Рилски" в Чикаго и съдебните дела между бивши и настоящи членове на църковното настоятелство, които се водят в САЩ, също продължават. Сега в конфликта е забъркан и президентът Плевнелиев, който вероятно дори не е подозирал за това разделение между българите зад океана. Но благодарение на организаторите на посещението му в САЩ, вече е станал съпричастен на спора. Един от нашите сънародници в Чикаго разказва за високото държавно посещение в българските храмове.
Президент Плевнелиев беше посветил 19 май за срещи с българите в Чикаго. Започнал със срещата в Ботаническата градина. След това кортежът заминава на запад за среща в българската православна църква „Св. София”. Църквата е под юрисдикцията на Светия Синод в София. Посрещнат от каноничните свещеници Груо Цонков и Божидар Димов, президентът запалил свещ и се помолил за здраве и сполука. Заобиколен от ученици от българското училище към църквата, той се снимал пред паметника на светите братя Кирил и Методи, издигнат в двора на църквата със средствата на родолюбивия българин Димитър Етимов, вече покойник. Още повече ученици го приветствували в българското училище „Джон Атанасов”.
Изненадващо кортежа на президента поел и към църквата „Св. Иван Рилски”, където „браконерства” като поп Валентин Ноцков.
Кой е Валентин Ноцков? Завършил е Софийската духовна семинария. Ръкоположен е за свещеник на Неврокопска епархия. Много скоро показва черти, далече от необходимите за свещенослужител. За нарушения на църковната дисциплина и ред, за нанасяне на побой в нетрезво състояние над други свещеници е наказван многократно, включително с уволнение. Привикван е в милицията, където му е отправено предупреждение за провеждане на наказателно преследване. Накрая е заведено съдебно дело срещу него и негови авери, което по тактически съображения е било прекъснато. Предполага се, че при тези обстоятелства, той е приел да служи на държавна сигурност.
След решение на Пленум на ЦК на БКП за работа с църквите в чужбина, той е подготвен и изпратен в Чикаго за свещеник в храма „Св. София”. Там се замесва в пикантна история. Решението й е по мъжки – засегнатият съпруг набива свещеник Ноцков. Това поставя началото на дългогодишни съдебни дела. Краят им идва през 1993 г. и Ноцков се завръща в България. Там се ориентира бързо в започналия разкол и взема страната на синода на патриарх Максим. Приет е отново в клира.
През 1995 г. в София се среща с епископ Кирил Йончев от Българската епархия към Православната църква в Америка. С него договаря връщането си в Чикаго и опит да отделят църквата „Св. София от БПЦ” и да я прехвърлят към Православната църква в Америка. Този опит среща съпротивата на църковното настоятелсто. Съблазнен от възможността да си създаде църква, която да експлоатира като частна собственост, Ноцков ангажира няколко по-заможни българи в Чикаго за постигане на този цел.
Спекулирайки със сложната църковна ситуация в БПЦ по това време и наивността на първоначалните си последователи, Ноцков успява да ги убеди да регистрират нова църква. Версията на Ноцков е, че временно ще бъде под владичеството на болнавия и възрастен епископ Кирил Йончев. След неговата смърт щял да премине към митрополита на БПЦ за САЩ, Канада и Австралия Йосиф. Номерът минал. Събират пари и му купуват църковна сграда. След смъртта на епископ Кирил, Ноцков не прави постъпки за преминаването на неговия храм към БПЦ. Той предоставя църквата „Св. Иван Рилски” на Православната църква в Америка, с което извършва предателство спряво интересите на българската държава и църква зад граница. Нещо като Тодор Живков, който предлагал България да стане част от Съветския съюз. Ноцков е призован да се върне към майката-църква, Българска патриаршия. Той отказва. Заведено е църковно-наказателно дело и е разпопен с решение на Св. Синод. Така г-н Росен Плевнелиев, който положи клетва като българският президен пред предстоятеля на БПЦ патриарх Максим, е бил заведен при отцепника от майката–църква разпопения поп Валентин Ноцков, на когото е целунал ръка.
От каноническа гледна точка и от позициите на българската държавна политика за църквите ни в чужбина, отиването на президента Плевнелиев при г-н Валентин Ноцков е голяма грешка. Без да иска държавният глава урони авторитета на Българската православна църква, незачитайки нейните решения и легитимирайки с посещението си действията на един санкциониран от каноничната църковна власт човек. Сигурно президентът не е наясно с всички детайли, свързани с църковните ни дела зад океана, но тези които са включили в програмата му отиването при Валентин Ноцков са знаели и с това посещение го поставят в много неудобно положение спрямо каноничната БПЦ.
Вижте също: "До Чикаго, а назад" (редакционен коментар)
