Мобилно меню

4.5909090909091 1 1 1 1 1 Rating 4.59 (22 Votes)

12Велика събота е необичаен ден в богослужебно отношение. Предполага се, че през този ден човек трябва да прекара по-дълго време в Храма, близо до него. А в същото време, колкото и да е странно, се получава обратното. Защото това е ден на голяма суетня, когато хората от ранни зори чакат кога ще бъдат осветени техните козунаци и яйца (руска традиция - освещаване на кошници с яйца, куличи и вино след пасхалната служба, бел. прев.). А Църквата при все това следва своя календар. Какво обаче трябва да вършим през този ден, отдавна е забравено. А този ден е бил преди всичко ден за кръщение, за приемане на нови членове в Църквата.

Службата през този ден е дълга, затова и започва рано, но днес това се върши, за да остане повече време за желаещите да осветят своите яйца и козунаци. Литургията се проточва дълго, четат се множество т.нар. паремии - текстове от Стария завет, чиято главна тема е водата, очистването и обновяването чрез водата. Смисълът на тези четения е да образова кръщаващите се хора, които се присъединяват към Църквата в навечерието на Пасха.

Всъщност, исторически погледнато Великият пост се е появил като подготовка за кръщение. Тези, които са постили, изучавали Евангелието и са станали готови да се присъединят към християните, свещеникът е отвеждал от храма до водоема, кръщавал ги е там, а след това всички заедно са се връщали в храма. Там християнската община е чакала своите нови братя и сестри. И за да бъдат всички на една вълна с кръстените, на службата са се чели откъси от Писанието, посветени на обновяването на човек с вода и дух.

Днес тази забележитела символика е изчезнала. Има просто една много дълга служба, непонятна за миряните. Хората недоумяват защо са тези дълги старозаветни четения? А главното е, че след всяко четене в храма приижда нова вълна от онези, които изобщо нищо не искат да слушат в храма, а чакат кога всичко ще свърщи, за да излезе батюшката и да се заеме с най-важното - сиреч, с освещаването на моята празнична кошница.

В такива минути, признавам, винаги по един особен начин преживявам своята собствена църковност, своята причастност към църковната тайна. Разбирам, какво се случва и защо и това за мен е скъпо и важно. Колко жалко за всички тези хора с кошничките, за които Великден се свежда до едно кулинарно събитие! Колко жалко е, че се лишават от възможността да преживеят и се потопят в този океан от смисъл, което е присъщо на тези дни и служби.

Източник: Православие и мир

Превод: З. Иванова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kq6a6 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж