Мобилно меню

4.5740740740741 1 1 1 1 1 Rating 4.57 (54 Votes)

Dirty-waterИма още останали съпротивителни сили в обществото. Преди около месец един познат от Видин ми прати линк към видео, направено от негов приятел журналист в сградата на Община Видин. На видеото се вижда как някакви облечени закачливо с червени вратовръзки дечица подскачат в синхрон под акомпанимента на песен, изпълнявана от Васил Костинбродски, известен още като Азис (тук). Да си правиш закачки с комунистическите символи все още се струва на някои хора забавно... Флирт с демони. Танцът бил поздрав за служителките в общинска администрация по случай 8 март. Стори ми се грозно децата да се кривят и кълчат под звуците на това подобие на музика, грозна и бездушна мелодия с нищо не означаващ текст. И копирах видеото, качих го в ютюб. Това, което последва, ме изненада. До днес гледанията на клипа са около 92 600. Коментарите под него са стотици. Първо се вдигна шум във фейсбук, някой пуснал връзка в тоя празнословник и времеубиец (където нямам профил и не възнамерявам да си правя), от там последваха коментари в онлайн медиите, следващите във веригата бяха отразяванията на т. нар. официални медии и последни в коментирането, разбира се, се наредиха институциите на нашата държава. Те винаги са последни на опашката. Те никога първи не заговарят за проблемите. Но какво се оказа – над деветдесет хиляди души не одобряват случващото се, не одобряват пошлостта в училище и в официална среда, над деветдесет хиляди души, които имат достъп до интернет и компютър, все още са запазили усещането си за красиво и грозно, запазили са естетическото си чувство, съхранили са разбиранията си кое е добро за детето и кое не, деветдесет хиляди в българския интернет – това е огромно число. Това е мнозинството от българите – като съотношение. Те не искат поп-фолка и неговите “ценности” да се предават на децата им. Те са съпротивителните сили, реагиращи категорично и рязко срещу инфекцията на опростачването и мизерията.

Но не така смята Сергей Игнатов, министърът. Той като един от модераторите на обществото реши, че проблемът е измислен и протестът на мнозинството е без стойност. И заяви еднозначно и високо: Азис е герой за децата. Да, герой е, защото вие, господин министър, го превръщате в такъв. Вие, министрите и институциите, като кукловоди и модератори, налагате какво да се пуска в ефира, какво да се слуша, какви ценности да се пропагандират. Вие сте част от пропагандната машина на държавата. И на вас Азис ви изнася. Азис със своята хомосексуалност, със своята преобърната и изродена представа за красиво, със своите морални приоритети, ръководещи се от съвсем антихристиянски критерии, перфектно пасва на вашата основна цел обществото да бъде развращавано. Азис е хитър. За него това е бизнес. Но за вас, висшите административни служители на България, модераторите на общественото съзнание, той е идеалният инструмент. Какво означават за вас деветдесет хиляди българи, които не одобряват развалата и нищетата? Ще се наложи явно още доста да се потрудите, за да успеете да покварите всичко. Но едва ли ще успеете. Организмът трябва съвсем да умре, за да няма съпротивителни сили. А докато има такива, има и надежда за доброто. Чудя се често: а ако се пропагандират така всеотдайно нормалните мелодии, текстове и картинки, какво ще стане? Утопии...

Сатанизмът е повсеместен. Изберете си случайна песен от радиото, случаен филм от телевизора и проследете замисъла на тая творба. И ще откриете там отзад нещо низостно и изкривено, там отзад няма лъчи - има утайка. Художествените произведения, пускани на публиката от онези същите модератори, са до едно в унисон и синхрон с целите им. Много рядко пробива и получава достъп до национално излъчване произведение, в което “поуките” са си на мястото. И не защото не са интересни или некачествени такива филми и песни, а защото не отговарят на моралното ОТК на модераторите. Съвсем умишлено и целенасочено се произвеждат и лансират произведения на изкуството, в които водещите мотиви са завистта, отмъщението, гордостта, свободата, разбирана като прелюбодействие, похот и хомосексуализъм. За радост на либералите, които не спират да ни убеждават колко дървени ретроградни фанатични и немодерни сме ние, “консервативно” настроените. Те не допускат възможността ние просто да изпитваме съмнения спрямо техните идеи и идеали. Изпитваме ли такива съмнения – в кюпа на фанатиците сме. Либералите са първата линия на фронта от страната на сатанистите-модератори. Ми какво пък толкова е станало, нали децата танцуват, а не се дрогират, приспиват ни либералите.

Не, уважаеми, дрогират се, биват дрогирани и то на духовно равнище от подобни азисовци и други подобни. И това дрогиране оставя трайни следи. Малките са осакатявани по този начин, а нали си спомняте какво пише за децата в Библията – не смейте да ги докосвате. Развращаването на деца е грях най-страшен. Вас може и да не ви е страх, но не смятайте, че просто така ще си дадем рожбите в ръцете ви. Не. Войната е обявена. Вие ни обявихте война и няма къде да ходим, ще се бием с вас за душите на синовете и дъщерите си. Като за начало ще им спрем слушането и гледането на азисоподобия отвсякъде – интернет, тиви, радио. После ние като техни родители ще им изградим и модерираме нормален вкус за музика и филми. Но най-напред ще ги научим да четат. Един познат съвсем наскоро ми сподели нещо страшно. Той е от моето поколение 74. Работи, печели и така нататък. Но няма време за децата си. И ми каза, че синът му, който е на 10 години, бил гледал порно. Тогава аз онемях. И мълчах дълго. И му казах, че отговорността е изключително негова и че моят син току-що е дочел “Железният светилник” и продължава четирилогията, не гледа телевизия и не слуша гадни музики. Времето му в интернет е ограничено и е за съвсем определени цели. Моят набор се направи на засрамен. Но понеже е свикнал с леснината, едва ли ще предприеме нещо променящо. Ще се хлъзне отгоре над проблема и след кратко време ще го забрави. Ще остане далече от децата си въпреки богатия материален живот, който им осигурява. Ще е извършил предателство спрямо тях – ще ги е предал във владение на шоуто с адовите приоритети. Сигурно всички негови богати дружки го смятат за добър родител. Но той не е такъв.

В къщата на друг също материално успяващ приятел телевизорът е фон, не се спира. Казвам му: момче, вземи мерки, спаси децата си от заразата. Не ме слуша. Синът му, деветгодишен, гледа евтините, но агресивни и психотични анимацийки нон-стоп. От сутрин до вечер. Опитвал съм се да заговоря това дете след един такъв ден. То ми отговаря с половин дума и не ме вижда. Опитвам се да застана пред погледа му, но нямам шансове. Очите му са откраднати. Дете без очи изглежда потискащо и плашещо. Никаква детска емоция не се изписва на личицето му, дори по детски да заплаче не може. Виждали ли сте такава безизразност?

Тия двамата със сигурност са се възмутили от клипа от Видин, ако са го гледали. На думи са смели и категорични. Но дотам им стига желанието за промяна. До говоренето. Другото малко усилие да спасят собствените си дечица не го правят. Това малко усилие за тях си остава недостижимо. Говоря съвсем неангажиращо, не ползвам библейска или светоотеческа риторика, не казвам, че телевизорът е сандък с рога, не плаша със старите и ясни прорицателства; само наблюдавам света, в който живеем. И всъщност точно това е лесната за осмисляне и забелязване идея: сатанизмът е повсеместен. За да се пазим от него, не е достатъчно само да знаем, че е навсякъде. Това е все едно да идем на война и да знаем, че навсякъде падат бомби и летят куршуми, но си се разхождаме като на празник, нали знаем за войната, нали виждаме, че ни обстрелват, а щом виждаме, сякаш сме неуязвими? Обаче сме. Чупливи, раними, паянтови... Сетивата ни са отворени, възприемат, попиват, а сетивата на децата ни още по-силно попиват. Опитвам се да уча бабите и дядовците на децата ми – докато са те край вас, ползвайте поне копченцето за изключване на звука на телевизора по време на рекламите. Не обичам да оставям децата си при тях, после всеки път ми цитират имена на герои от сериалите или други простотии...

Отговорността е огромна. Ако сме създали потомство, сме задължени да го опазим от грозотата и насилието. Вечер у дома е уютно и спокойно, звуците са само нашите гласове. Като замълчим, става тихо. Говорим си, играем си, четем книги, обръщаме си внимание. Огромният брой зрители на онова видео ме кара да мисля, че на много хора им се живее по този начин. Ами да го направят, няма за кога да се отлагат нормалните неща.

А за финал така, на шега, да обърна внимание, че въпреки съпротивлението си съм част от това общество и ми се налага да изтърпя и тази година всички съпътстващи дразнители. За пореден път. Без да следя нито една медия, до мене достигат флуидите на простотията и между другото разбирам, колко много се радват хората, че яйцата поевтиняват и колко силно се тревожат, че Разпети петък се пада на 13 число от месеца. Но не се ядосвам прекалено – от тези замърсявания на околната ми информационна среда Господ ме спасява.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kq6aw 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата