“Скучно е да се живее на този свят, господа!”
Н. В. Гогол
Отчайваща мъка разполовяваща е налегнала нас и мен в частност. Дали от детско, дали от нечие друго око в незнаен час се е протегнала, за гушата със сицилианска примка нашего брата стегнала. У нас свестните, дето се смятахме за луди, едни държавата напуснахме, други по реда си измряхме, трети се пропихме. Край. На мястото наше постепенно, безспирно и безадресно никнат и ще поникнат усмихнато-толерантно-всеядни, професионално незаинтересувани, манипулативно образовани цървяци Божии.
А мене такава мъка и депресия нелечима ме е споходила, че чак се чудя как съм още жив и мърдам с членове. На една страна член, на друга – два. Божа работа е това.И нищо че говоря за себе си – аз нали си знам, че не съм уникат някакъв, паднал от малка планета с едно цвете и един вулкан. От познатите ми много се чувстват като мен, че дори и по-зле, а за кой смъртен, облечен в овехтялата си кожа, другата човешка душа изцяло да разбере е възможно.
Прочее, добрите свещеници Божии, някои от които познавам тоже, и тях едната вяра ги крепи. Крепи ги, защото я имат и я удържат, както повечето им началници имат бизнес. Работа...
Аз също така се опитвах и чипа в главата си да сменя и почти-почти успях, почти-почти-почти го постигнах, ама най-накрая се разбра, че трябва и сурат за това. А отде у мен такъв сурат? Пък и у теб, скъпи читателю, за когото дълбоко съжалявам и ти се извинявам, че трябва да четеш сега това.
Та нека се подсмиват ляводесните и деснолявите, да реват от възторг мускулестите им лакеи и дипломираните им слуги, да се тупат по гърбовете, по пистолетите и по медийния силикон. Нека са сигурни, че са наясно с живота, че владеят Вселената и че всичко останало им върти опашка. Нека си повтарят и те, и топлохладните им мъдреци, че вярата в Божието възмездие е утешението за слабаците, за простите, за “нищите духом”, за родените роби. Ние все пак последни ще се смеем, това е сигурно, както е сигурно, че Онзи, Който е казал “милост искам, а не жертва”, казал е също “о, роде неверен и развратен, докога ще ви търпя”. Обаче междувременно за тях и за онези, които им подражават, за да получат поредните си залци, преди това откраднати от “слабите” и от “робите”, поне аз лично няма да се моля. Никой не ме е упълномощавал да се моля за неговите душмани. Осъдените от Народния съд, избитите в лагерите, сенките от хора, преминали през мъченията на професионалните патриоти от ДС, ограбените, унизените и лъганите и вчера, и днес, и утре – никой от тях, нито от техните близки не ми го е казал, никой не ми е позволил такова нещо. И затова нека никой не се и опитва да ми припомня думите на Христос – не ги разбира и ще излъже.
Ако някой се моли, да се моли за своите си грехове, за своите си близки, за обичните си, да се моли, както е казано, за своите си душмани. Другото не е християнско милосърдие, а тор за цинизма на циниците, дисертабилна тема за гореспоменатите мъдреци.
Е, очаквахме ли да чуем как Църквата ще осъди безбожниците и ще ги анатемоса? Очаквахме ли да чуем как наследниците по ръкоположение на Христовите апостоли – епископите, Божиите съработници, ще издигнат гласа си срещу осквернителите на свещеното, срещу убийците и мъчителите на свещеници и на вярващи, за да ги прокълнат? И чухме ли този същия глас? Те си замълчаха смирено, предано благославяйки със светената вода и Кръста онези, за които светената вода е опиум за народите, а Кръстът – попско лицемерие. “Помени, Господи – казват на Светата литургия, държейки Тялото и Кръвта – помени во царствие Своем...” Кого? Кого искате вие Господ да помене в Царството Си? Смятат, че овчедушното криене зад каноните – то е богословие. И вярват, че като повтарят думите на апостол Павел, че всяка власт е от Бога, ще ни накарат да повярваме, че апостол Павел е казал, че всяка власт е божествена и богоугодна. Да, така си мислят. Защото са навътре в “нещата” на този свят, в неговите хитринки и словоблудства. И са забравили, че “Бог изкушаван не бива”.
И наистина, навътре в “нещата” на “този свят” могат да бъдат само онези, които са приели изкушенията на Княза на същия “този свят”, които Христос отхвърли, и му служат предано. Онзи пък съответно ги възнаграждава със сила, власт и знания. С щастие, с преходни и низки удоволствия, със световно-светски умения и прелъстителни чарове.
Думите Йовови се свършиха (Йов 31:40)...
И така, ако е по Твоята воля, Господи, Владико на нашия живот, заради всичките им безчовечни дела и заради всичката им безмилостна надменност, заради безсърдечното им непокаяние, с което положиха печата на смъртта и на проклятието върху цял народ; заради всичко това, Боже, “нека когато някой от тях се съди, да излезе виновен и молитвата му да бъде за грях; дните му да бъдат кратки и достойнството му друг да вземе; децата му да бъдат сираци, а жена му – вдовица; децата му да се скитат и да станат просяци и да просят хляб извън своите развалини; заимодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му; да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му; потомството му да загине и да се изличи името им в следващия род; да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му и грехът на майка му да не бъде изличен; винаги да бъдат те пред очите на Господа и Той да изтреби спомена им на земята; задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви; обикна проклятието – то и ще падне върху него; не пожела благословението – то и ще се отдалечи от него; да се облече с проклятието като с дреха и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло – в неговите кости; да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва” (Пс. 108:7-19).
