По време на дългия съдебен процес в защита на Българската православна църква в Мелбърн, Австралия, през 80-те години на миналия век нашите опоненти защитаваха идеята, че Велички еп. Андрей (по-късно Нюйоркски митрополит – бел. ред.) през 1950 г. е основал църковната община като неканоничен и уволнен епархийски архиерей. Наложи се да искам уверение от Св. Синод за истинността на това твърдение. Негово Светейшество Българският патриарх Максим подписа следното удостоверение, което представих в съда:
„Св. Синод на Българската православна църква удостоверява, че покойният Велички епископ Андрей никога не е скъсвал отношенията си с майката-църква – Българската православна църква, от назначаването му за управляващ на Българската епархия в Америка през 1937 г. и до самата си смърт.
През 1948 г. е било протоколирано решение № 21 от 8 април 1948 г. за освобождаване на Преосвещения Велички епископ Андрей от службата му управляващ Българската православна епархия в Северна и Южна Америка и Австралия, но това решение не е било приведено в изпълнение и не е било приложено нито от едната, нито от другата страна, а с решение на Св. Синод от 30 октомври 1962 г., протокол № 19, то е било изцяло отменено ex tunc.
Българската Ню-Йоркска епархия никога не е била отделена от майката-църква и никога не е била самостоятелна (независима) от каноническата юрисдикция на Св. Синод, който е върховната духовна власт на Българската православна църква.
† Максим, Патриарх Български, Председател на Св. Синод“
Трудното време между 1947 г. и 1963 г., когато над д. Андрей е тегнела въздържаността и резервираността на майката-църква в родината, идваща не от добро и не заради църковния обичай, беше разтълкувано така хубаво от мъдрия съдия при съдебния ни процес в Мелбърн, Австралия, който, анализирайки удостоверението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим относно служението на д. Андрей, вписа в присъдата си следното: „Мъдростта на българския Св. Синод е изключителна. За да задоволи безбожната държавна власт в България, той е взел решение, което никога не е изпълнил (ex tunc). И когато е настанало благоприятно време, той веднага е приютил еп. Андрей в пълно каноническо общение. Така че аз не мога да присъдя този период на изпитание като неканоничен“. И ние спечелихме делото в съда и запазихме българското църковно присъствие и църковните ни имоти в Мелбърн.
Нашият поглед отдалеч уверява всички ония, които се интересуват от най-верния източник на църковната истина по време на комунистическия режим, че Св. Синод е съдържателят на точната информация, чието похвално достойнство е, че може бавно да мисли, но винаги мъдро решава. Понеже не лъжесвидетелства против ближния (Изх. 20:16).
