Мобилно меню

4.5151515151515 1 1 1 1 1 Rating 4.52 (66 Votes)
1.gifХубаво нещо са конференциите, пък и всички други форуми и начинания, поставящи си за цел да търсят истината. Рискована крачка в тъмното обаче правят онези, които претендират да правораздават като последна инстанция в църковните и богословските среди срещу агентите на бившата ДС. И не защото Българската църква няма нужда от разговор за своето минало, от преосмисляне на духовния си живот в периода на комунизма, от покаяние и пречистване, за да продължи напред във времена, които ще стават все по-лукави. Рискована е, защото мотивите, уж принципни, всъщност са си строго лични. Трябва да е ясно, че веднъж заявена, подобна „катарзисна” претенция трябва да бъде прилагана със същата мяра erga omnes, спрямо всички. Обратното би означавало цинизъм, не по-малък от този, с който бившата ДС е вербувала агенти сред църковните среди. Така възникват няколко елементарни въпроса:

- Данните за принадлежност на учени и преподаватели към бившата ДС до какви задължителни последствия ще водят – просто морален укор или отстраняване от семинариите и съответните катедри или факултети на висшите учебни заведения? Какво би било правното основание за подобна лустрация, която, като противоконституционна, засега е неприложима дори и за членовете на Народното събрание – там, където приеманите закони определят бъдещето на страната за десетилетия напред. Възможно ли е по този начин квалифицирани учени да бъдат заменени от по-неподготвени и няма ли това да ощети българската наука?

- Принадлежността към бившата ДС на свещенослужители, в това число и на представители на висшия клир, ще води ли до тяхното низвержение? Ами ако случайно се окаже, че има такива данни за преобладаващата част от Св. Синод?

- Изчерпва ли съпричастността към бившите тайни служби зависимостите, които са зловредни за Българската православна църква. По-малко опасна ли е зависимостта от определени икономически кръгове, от политическото статукво, че и от собственото его? Можем ли да пренебрегнем и една явна независимост на висшия клир – независимостта от Закона, по отношение на възнагражденията и осигуровките на свещенослужители от цели епархии?

Въпросите, разбира се, биха могли да бъдат продължени още. Но ще има ли кой да им отговори? Научните дискусии не могат да компенсират липсата на диалог вътре в Църквата и в българското общество. Въпреки оптимистичната официална статистика, православните християни в страната отдавна са малцинство. За сметка на това преподавателите в семинариите пък са мнозинство спрямо учениците. Не можем да убедим 100 деца да станат семинаристи, но се опитваме да убедим 100 000 и техните родители, че трябва да се изучава вероучение в училище. В богословските факултети правото на общежитие, карта за градски транспорт, стипендия и други студентски придобивки все по-често се явяват основен мотив при кандидатстване. Свещеници мизерстват заедно със семействата си. Висши клирици пък парадират с лукс, недостъпен и за голяма част от висшата бизнес прослойка. Липсва прозрачност за стопанисването и управлението на църковни имущества. Е, готови ли сме да разговаряме спокойно, добронамерено и откровено за тези проблеми? Уви, засега не сме показали подобно намерение.

На снимката: "Двуличие", скулптура на Петр Корытко

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kq6k4 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб