Мобилно меню

4.8857142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (35 Votes)
1_3.jpgКакто си е казано в книгата на Еклесиаст, нищо ново под слънцето. Същото е положението и в римската община на Европейската епархия на БПЦ.

Съвсем вече се изясни положението там след последните опити за поредните неправомерни действия от страна на г-жа Паолина Тихолова - този път да събира подписи на празни листове от хората (тук).

Вече е ясно, че настоятелството на Българската православна църковна община в Рим с абсолютно основание е било освободено на последния Епархийски съвет на Западно- и Средноевропейската епархия, съобразно всички уставни предписания, предвидени за подобни случаи.

Провиненията срещу мира и единството на епархийската църква, които това римско настоятелство извърши за последните месеци, с подписите на г-жа Тихолова натрупаха значителни вреди не само върху авторитета на митрополит Симеон, не само на Европейската епархия, но и върху целия Синод на БПЦ.

Хич и дума да не става, че същата госпожа правила и някакви опити да съди по граждански закони митрополита си.

Повече от ясно става, че сигурно по същия начин се е провеждало някакво си там т. нар. заседание, с което с един подпис въпросната жена заявява, че Римската община на БПЦ щяла да преминава от Европейската епархия към Старозагорска митрополия.

От въпросното заседание липсват протоколи, липсват всякакви доказателства за волята на енориашите. Явно и тогава нещата са правени по същата схема – на бели листове.

Още в началото на устава на тази римска община на Задграничната епархия е записано, че тя е основана като част от Европейската епархия и остава под юрисдикцията на същата. Това обаче не кахъри госпожата, нито останалите т. нар. настоятели. Не ги е еня, че има договори за ползване на храма, подписани от митрополит Симеон с папската курия.

Да, досещате се, скъпи читатели, кой следва да си свърши работата. На първо място – епархийският митрополит, епархийският съвет и след това - целият Синод на БПЦ. Защото за такива хора има едно единствено решение: да се стои далече от тях.

Митрополит Симеон си е свършил работата – като духовник с огромен опит, той е уващавал настоятели и тамошния свещеник (междувременно низвергнат) за това, че въпросните римски настоятели действат неканонично. Няколкократното приканване на свещеника за разговори по въпроса не са довели до нищо. Затова след дълго чакане Епархийският съд вече е осъдил въпросния свещеник на низвержение, а Епархийският съвет е освободил и настоятелството. Остава да се каже, че нещата са приключили, просто е въпрос на време и на синодално потвърждаване на нещата. И Синодът ще си свърши работата, защото такава му е работата. Иначе и той ще бъде принуждаван някой ден да подписва на бели листове.

Интересен обаче остава въпросът: Защо изобщо римската община на Западно- и Средноевропейската епархия иска да се намира под ръководството на митр. Галактион? (вж тук) Отговорът на този въпрос е по-простичък, отколкото може човек да си го представи.

Каквито са готвачите – такава и гозбичката. На първо място трябва да си припомним къде бяха изобретени и извършвани архондисванията, които въпреки синодално решение продължават и сега да се организират по различни места и в страната, и в чужбина. Т. е., когато архондисващите, за да не ги наречем касиери, вече добре разпознават, че с новия викарен епископ, който е верен на канона и на митрополита си и не може да бъде занимаван със странични, антицърковни дела, както и с новия Епархийски съвет, който е от млади и активни членове, не може да се устройват онези "архонтски церемонии", изходът е при главния архондисващ в Стара Загора.

На второ място трябва да е знайно, че в цялата тая история са намесени обещания и пари. Совалките, които определени антицърковни сили постоянно извършват, за да плетат своите кошници, са разпознаваеми. Подписани са на бели листове и са съшити с бели конци. Кълбото с белите конци се е търкулнало от Виена, стигнало до Рим и оттам оплело и Будапеща. Скоро, много скоро цялата тази интрига ще се разплете и ще спре да оплита митрополити, Синод и архондисващи.

Г-жа Тихолова и низвергнатият вече свещеник са жертви на самите себе си. Защото, когато не можеш дори да разбереш, какво правиш, а знаеш кой ти нарежда да го правиш, не съзнаваш какви са последствията на това, което правиш. Жалко, че е така, жалко, че тези църковници не могат да проумеят какво е църква и какво е футболен клуб или велик архонтски събор. Дано Господ ги вразуми и им прости!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3a3kf 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст