По повод приемането на Македоно-българската източноправославна църква "Св. Георги" в гр. Торонто, Канада, в Епархията на САЩ, Канада и Австралия на Българската православна църква – Българска патриаршия, станало на епархийския събор.
Вярно е, че всеки ден е Божи ден. Вярно е също, че този ден беше един от тях. Уж ден като всички останали, но за нас – представителите на Македоно-българската източноправославна църква "Св. Георги" в гр. Торонто, Канада, този 16 Юли на 2011 година ще остане паметен. За първи път нашата енория присъства на събор на нашата епархия - на САЩ, Канада и Австралия на Българската православна църква – Българска патриаршия. Нищо, че този септември ще празнуваме 70-годишнината на храма. Всъщност съборът е “само” 36-ти пореден, но църковната община при храм "Св. Георги" за жалост е напуснала епархията ни преди да започнат съборите въобще.
Вярно е, че за събора сме новодошли. Вярно е също така, че повечето делегати са дошли в светото Православие от някъде си другаде и за нас, родените в светото Православие, те са новодошли във вярата. Така или иначе ние идвахме при тях. За първи път. Ама у дома си. И ето ни сега – без съмнение свои посред свои! С голяма любов бяхме посрещнати и обгрижени от митрополит Йосиф и от домакините – о. Патрик Тишел и настоятелството на храм "Св. Възкресение" в Бостън, САЩ. Вълнението ни беше голямо, но радостта ни беше двойна. Да си кажа честно обаче, радостта на делегатите, изпълнили залата на събора, от нашето завръщане в обятията на Църквата-майка беше по-голяма и от нашата радост. След заседанията всеки един намери време и възможност да ни поздрави лично и да изрази радостта си със сърдечния поздрав: "Добре дошли!" И ние се чувстваме добре дошли!
Само митрополит Йосиф си знае, какво му е струвало да търпи тази неправда на разделението, откакто е на служение зад океана. Слава Богу, търпението му беше възнаградено. Уместно е да споменем и търпението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и на немалката група родолюбиви българи, които ратуваха това завръщане. Мъдростта на всички повеляваше това да стане мирно и чинно – по правилата. Така и стана – мирът беше опазен.
Да се върнем обаче на събора. Вярно е, че впечатленията ни са все още емоционално оцветени, но как иначе! Ама също така е вярно, че Духът на светата Православна вяра първенствуваше. Впечатляващ беше редът и вниманието у делегатите. Митрополитът председателстваше заседанията с много компетентност и отеческа грижа някой да не остане пренебрегнат. Изглеждаше като баща, който внимава да не би вместо хляб на чедата си да даде камък. Чедата пък, духовници и миряни от всички краища на епархията, влагаха сърце и душа в дискусиите и в решенията. Дискусиите бяха кротки и всички изказвания внимателни и въздържани. Някак си искам да подчертая решенията - например грижата на събора за младежите не беше гласуване на декларация за нечие финансово подпомагане, а директно подпомагане чрез гласуване на пореднитe стипендии за обучение на бъдещите църковни кадри. Гледахме, слушахме, поучихме се и се ентусиазирахме догодина и докладът на нашата енория да е изпълнен с толкова и такива плодове на пастирско душегрижие и милосърдие, каквото намерихме у другите.
Венецът на всичко беше съборната св. Литургия! 28 духовника, от които един митрополит и четирима дякони, в благолепно съслужение, като всеки си знаеше мястото в св. Олтар, реда на службата, текста на възгласите и внимаваше в тайноизвършителните молитви. Песнопенията на клира бяха на завидно равнище и изпълнени с много молитвен дух.
Вярно е, че службата беше предимно на английски език. Също така е вярно, че се причастиха около двеста души в благочиние и порядък. Предните два дена и сутринта от рано свещениците изповядваха чедата си. Всички в храма с една уста и едно сърце изрекоха молитвите преди св. Причастиe. Вярно е, че също беше на английски език.
Вярно е още и това, че и на английски, и на български плодовете на духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. За слава Божия такива са и плодовете на епархията ни, споделени на събора. Затова е искрена молитвата ни: дай Боже, енорията на храм "Св. Георги" в Торонто да остане вовеки в епархията на САЩ, Канада и Австралия на Българската православна църква – Българска патриаршия!
Торонто,
Онтарио,
Канада
Торонто,
Онтарио,
Канада
23 юли 2011 г.
