Мобилно меню

4.7555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (90 Votes)
И така, преди някое време, световноизвестният художник Кристо, реши да опакова в присъщия си маниер Райхстага в Берлин. Тогава в германското общество започнаха едни дебати, дали това не е поругаване над национален символ, та спориха доста дълго, накрая Райхстагът беше опакован за няколко дни. Туристите минаваха и щракаха с фотоапаратчета. Без да е Кристо, един незнаен юнак направи нещо подобно с паметника на Червената армия в София. Без разрешение и с подръчни средства. Пак имаше туристи, а цифровите вече апаратчета, навъртяха терабайти в рамките на часове.

Не ми се обсъжда постъпката. За нея отново има изписани терабайти в мрежата. Мнения всякакви. С аргументите и на двете страни, когато изобщо има аргументи, мога само да се съглася. Мисълта ми, обаче, е за друго.

 

Вероятно всички сте попрочели нещо по темата. Не може да не ви е направило впечатление как всички защитници на това украшение за столицата ни – от комунисти, през антифашисти, до отявлени руски патриоти, бранят това, което за тях е светиня. Да, за тях си е светиня и независимо какви политически възгледи и съзерцания върху историята има човек, не може да отрече този чисто психологически факт.

Сетих се за отношението, което ние, наричащите себе си християни, имаме спрямо собствените си светини. Да, ако залеят някой храм с боя, ще се възмутим. За броени минути ще нащракаме същите тези терабайти. А самите ние какво правим? При това в собствените си храмове?

Ето, погледнете иконите в която и да е църква. Налепени стотинки. Все едно някой иска да подкупи светците и Господа. Все едно няма касичка за дребни дарения и по-елегантни начини за помощ – било за храма, за енорията, за Църквата… Ама не, забодената стотинка неизменно стои под образа на Този, Който някога беше изгонил търговците от храма, Който ни беше казал, че кесаревото трябва да се даде на кесаря. Бог се интересува от това, което принадлежи Нему, а едва ли стотинките са сред тези неща... И най-важното – всичко това става под благосклонния поглед на поповете и дядовците, или както там още народът нарича тези, които трябва да му бъдат духовни водачи, всъщност.

Дори не споменавам следите от червило и всякакви други подобни следи от богоугодни занимания.

Като пред очите ми е чудотворната икона на св. Георги от Зографския манастир. Струва ми се, изписаното скоро ще се откърти от дъската под тежестта на всичките там монети, ланци, часовници, медали и прочее изобретения и материални превъплъщения на почитта към този светец, а чрез него и към общия ни с него Създател. В наши дни от иконата вече почти нищо не се вижда – погледът различава само килограмите благороден метал, окичен върху една дъска. Сред техния блясък, отнякъде просветват и очите на светеца. На мен ми се струва, че просветват тъжно. Може би само ми се струва.

Ето къде е и разликата. Тези, за които паметникът на Червената армия е нещо свято, скочиха като един срещу човек, който най-вероятно не е дори техен политически опонент. Най-вероятно е само индиферентен. Но реакцията им беше силна и мощна. Къде е нашата реакция? Спрямо тези, които напълно благочестиво лепят кесаревия печат върху иконата, която е знак Божий?

Ако някой възроптава срещу боядисването на един военен паметник, колко ли повече би трябвало да се бунтува срещу, макар и направено с благочестиви намерения, оскверняване на една истинска светиня?

Мисълта ми не беше за паметника… Всъщност дори не за иконите, а за това, което става в душите ни – тези тайни стаички, в които Бог ни е заповядал да Му се молим. Дали не боядисваме нечии чужди паметници и не лепим стотинки по своите именно поради причината, че там, в душата ни, е пусто, че там няма никой?


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kq6kw 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата