Един неделен ден - най-обикновен. Само че летен и горещ. При това в Манхатън, прочутия нюйоркски квартал. Дето въобще не е, за да живееш в него – нито в делник, нито в празник. И точно на това място - един оазис, само че духовен.
В оазиса забравяш жегата, утоляваш жаждата, срещаш други, потърсили спасение, създава се общност, дори за пръв и последен път да ги срещаш останалите. Защото в оазиса има нещо значимо, което свързва хората, независимо колко и дали въобще ще останат заедно. Те се чувстват облагодетелствани от една и съща живителна даденост. Изпитват благодарност. Дават път на доброто в себе си. Мислят положително (или по американски - позитивно!), постъпват добронамерено. Доброто ражда добро. Заражда се надежда, огряват първите лъчи на любовта. И всичко това се случва само в оазиса, място на отмора от дългия път през пустинята, място на спасение.
С такива мисли влязох в българския православен храм в Манхатън. Виждах,
че по този начин мислят и останалите сънародници, които в огромната
пустиня на най-урбанизираното място в света намират спасителен оазис,
носещ името на светите славянски просветители, солунските братя Кирил и
Методий. От една година тук няма и свещеник. Предишния, о. Благой
Топузлиев, го опяхме и погребахме близки, приятели и колеги миналото
лято в Пловдив. Оттогава досега за този оазис в тази пустиня пътува друг
свещеник, но толкова е далечна пустинята и толкова са големи
препятствията по пътя, та не се знае кога ще пристигне. И докато той
дойде, митрополит Йосиф е, така да се каже, „изпълняващ длъжността”
енорийски свещеник. Владиката на два континента, Америка и Австралия,
служи като свещеник. „Все пак това е възможно, докато обратно – не!”,
шегува се запознат с църковните работи богомолец.
Важното е, че в духовния оазис има изобилна вода на живота, има кой да те посрещне, да ти покаже, какво е нужно да направиш, да ти поговори за смисъла и целта на пътя, по който си тръгнал и вървиш, вървиш... И преди всичко има кой да свещенодейства страшните и животворящи тайнства, да удовлетворява духовните нужди на хиляди православни българи не само от Ню Йорк и щата, но наистина от няколко щата наоколо. Затова лятото за владиката не е време за отпуск, а време за сеитба и жътва едновременно, в зависимост кое кога е посято в душите и колко бързо то расте и зрее, за да даде плод стократен.
Това наистина не беше обикновен ден. Защото беше ден Господен!
Важното е, че в духовния оазис има изобилна вода на живота, има кой да те посрещне, да ти покаже, какво е нужно да направиш, да ти поговори за смисъла и целта на пътя, по който си тръгнал и вървиш, вървиш... И преди всичко има кой да свещенодейства страшните и животворящи тайнства, да удовлетворява духовните нужди на хиляди православни българи не само от Ню Йорк и щата, но наистина от няколко щата наоколо. Затова лятото за владиката не е време за отпуск, а време за сеитба и жътва едновременно, в зависимост кое кога е посято в душите и колко бързо то расте и зрее, за да даде плод стократен.
Това наистина не беше обикновен ден. Защото беше ден Господен!
