Как да преодолеем скръбта за дядо Назарий

Т. е. аз три пъти съм обиколил земята и непрестанно пътувам, за да търся мои духовни чеда в Австралия, Америка, Аляска и Канада, а „чичо” ми по духовна линия Назарий в скрития в планината манастир се е радвал на толкоз духовни чеда, които в двери.бг, по телефоните и при погребението му показаха своята обич и скръб за стареца поради преминаването му в живота на бъдещия век. Като капак на учудването ми пък дойде споделеното съболезнование на мои клирици и миряни от Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, че няма вече такъв като него, който да ги изповяда и да им бъде духовен старец занапред.

Какво означава това? Няма ли нещо потайно в тази действителност? Който се е добрал приживе до дядо Назарий, той вероятно е разбрал, че старецът не беше богослов с висше образование, но всяко негово твърдение за Бога беше основано на опит. Тъй че ние „висшистите” отивахме при него, защото той ни говореше за Бога въз основа на своя опит.

Та как да преодолеем скръбта си по загубата на старец Назарий? Като чета книгите за духовния живот и делата на старец Паисий, на старец Порфирий и на други съвременни подвижници и учители на вярата ни, ми идва на ум една идея, която мисля, че можем да одухотворим и оделотворим.

Ако сте забелязали при четенето, тези старци често не са писали лично за живота и подвизите си, а техни духовни чеда и почитатели с тяхно благословение са обличали в писмена форма техни мисли, разговори и духовни съвети. Като зная вече, колко много духовни чеда се явиха и споделиха своите мисли, скръб и преживявания за старец Назарий в църковните ни сайтове, защо всички, които сме изпитали сладостта на неговите харизматични плодове, да не оставим писмени впечатления и факти за него и да помолим неговите духовни синове, особено Знеполския епископ Йоан, грамотно да събере, обработи и коригира всичко, което ще напишем за стареца Назарий, за да се издаде една книга. Разходите по излизането й на бял свят ще поеме Епархията ни в САЩ, Канада и Австралия.

Моля от сърце, например, Росен Русанов, да сподели  с нас повече неща за дядо Назарий като „истински духовен старец”; Николай от Варна може да ни каже как „се е ползвал от мъдрите му съвети” и какъв е резултатът; свещ. Илия Христов нека обясни, защо го нарича „проницателен духовник”; също и Николай, който ни припомня думите на стареца: „Възкресението над всичко”; свещ. Александър да ни каже повече за срещите си с него, които са били „радост и благодат за всички”; отец Емил Паралингов може сладкодумно да разкаже как „се е родил за Христа” при стареца; Златина Иванова с дарбата си на писател трябва да ни обясни по-подробно как „старецът Назарий поддържаше трезвия дух в Българската църква”; Иван Праматаров, който има време сега, да ни напише, защо употребява хубавия изказ „милият старец Назарий”; свещ. Серафим Рангачев да ни даде повече утеха за „животворните беседи” на стареца; презвитера Рангачева също може да напише „блажено и говорещо истините”, които е видяла лично при срещите с дядото; о. Димитър Димитров може да ни каже още за „задочните мъдри съвети”, а също и да помоли о. Касиян, о. Марий и журналиста Велизар да напишат нещо повече; о. Архимандрит Атанасий да ни пише още за старец Назарий, така че „старчеството да не изчезне от родната ни църква”; Георги Минев също може да ни зарадва с повечко сведения, че „Господ  знае красотата на душата му”; о. Димитър Стоев, чиято идея обсебих, също може да напише още „за тоя невероятен старец”; Венцислав Каравълчев с виждането си да ни убеди, защо е сигурен, че старецът „ще продължава да се моли за нас”, а не ние за него; о. Кирил Тошев с хубавото си перо може да ни увери, че как тъй старецът е бил „понякога прозорлив и таинствен”; свещ. Васил Василев, както винаги може умно да обясни, защо счита, че е „осиротял целият ни народ”; Милен Манев пък може и на нас да даде копие от записаните неща за стареца и копие от „писмото, което му е пратил в казармата”; Георги Йочев и на нас да каже за „дълбоките следи, които старецът Назарий е оставил в него; Милена Асенова може да ни помогне как и ние да помним стареца, докато сме живи; о. Александър е добре да се обоснове, защо счита стареца Назарий „по-свят духовник; Емо също трябва на книга да ни опише поне един „момент” със стареца в Кокалянския манастир и накрая Ангел Михайлов непременно би трябвало да ни каже с повече думи дали старецът Назарий заслужава „канонизиране” и гробът му в манастира ще спомогне ли в бъдеще за това и как.

Всички тези спомени, мисли, факти за отминалия в другия живот приснопаметен старец архимандрит Назарий (изпратени до 40-я ден на стареца до Негово Преосвещенство Знеполския епископ Йоан - Софийска митрополия, ул "Цар Калоян" № 7, София), ще ни помогнат по-леко да понесем скръбтта си за него, да увековечим живота и делата му на праведник и сами да се уверим, че светостта на Българската православна църква няма да оскъднее, духовни старци Бог ще ни изпрати, защото ни обича и няма да ни остави сираци.

Облажаваме те, отче наш Назарие, наставниче на монашестващите и събеседниче на ангелите!

Бел. ред.: Бихме могли да улесним нашите читатели, които искат да споделят опита си от общуването с дядо Назарий като им предоставем тази възможност да направят това и на страниците на Двери. След това ние се ангажираме да съберем всички текстове и да ги предоставим на Знеполски епископ Йоан. Убедени сме, че това няма да е единствената инициатива, да се съхрани и предаде спомена за приснопаметния отец Назарий.

{moscomment}