Или как бихме могли да помогнем на децата
Като ръководител на Клуб „Деца-журналисти” към Младежкия православен център „Чисти сърца” в Смолян и редактор на едноименния вестник, винаги питам децата дали техните родители знаят къде идват. Знаят ли, че заниманията в различните кръжоци се провеждат под купола на храм „Свети Висарион Смоленски”? Знаят ли, че творбите им ще бъдат публикувани?
С особено внимание питам новопристигналите. В Родопите живеем наследници на православието и исляма, а също и атеисти и не бих искала някой да бъде подведен, едва ли не примамен към Църквата чрез дейността на нашия център.Децата участват във всички секции на центъра „Чисти сърца” с огромна радост, независимо какви традиции са наследили. Връзката с храма се развива естествено, защото в него се работи, без да се засегнат ничии интереси. Неслучайно учителките в различните секции са посветили всичките си знания и умения да работят с деца и резултатът е виден от особенана лъчезарност в отношенията им и духовната връзка помежду им. Където и да заведем децата, хората спонтанно възкликват: „Те се отличават, лицата им светят.” Децата в храма се озаряват.
Та в оня ден, когато Гергана дойде с „топче” стихове в ръце, тя отговори на моя въпрос с думите: „Госпожо, аз съм кръстена…” Каза го спонтанно, радостно, подчерта го, без да се притесни, че я слушат хора с друга вяра. Това ме впечатли. Видях как съвместната грижа на родителите, на свещеника, на една неправителствена организация е дало резултат. Гергана е била в четвърти клас, когато в близкото до родния й град Девин село Широка лъка се организира православен лагер с лектори от София. Тридесетината деца се сприятелили бързо. Там се случило нещо, което децата ще помнят цял живот. Ето какво:- Ходихме на разходка до село Гела. Мисля, че беше в края на първата седмица. Там бяха организирали причастие за всички. Преди това имахме изповядване пред един отец.
- И всеки си каза вините ли, Гери?
- Греховете по-скоро.
- Ти как се чувстваше, като ги изричаше?
- Много притеснена първоначално, след това се отпуснах и споделих всичко на отеца.
- А той?
- Той се опитваш да ме успокоява по някакъв начин. Каза ми, че всички хора сме грешни и че Господ винаги може да ми прости греховете, ако вярвам, когато се изповядам.
- Промени ли се нещо у тебе след това? Полезно ли е едно такова нещо?
- Определено е полезно. Тогава човек започва да осъзнава вярата в Господ и помощта, която му се дава. Мисля, че е добре по-често да се причастява човек. Идват му сили.
- Смяташ ли, че някои деца могат след тебе да направят стъпката към храма, като прочетат това интервю, както ти си я направила благодарение на оня лагер, на отеца?
- Да. Полезно ще е за тях.
- Сподели ли вкъщи какво сте правили на лагера?
- Да. Майка беше много радостна. Думите й бяха: „Дано поумнееш вече.”
- Сред тези 30 деца смущавахте ли се, че всеки има грехове?
- По-скоро беше спокойно, никой не се подиграваше на другия, а и учителите по вероучение ни помагаха.
- Вътрешното състояние на човек след причастие променя ли се?
- Станах по-различна. Оттогава ми е всъщност съзнателният живот. Опомних се какво става. Никога няма да го забравя.
- Как живеят младите сега? Какво им липсва?
- Липсват им най-вече чистите сърца като цяло. Всеки се интересува от плътта, а не от духа. Никой не се интересува вече от самото сърце, особено тийнейджърите на моята възраст.
- Моля те, кажи ми как изглежда една младежка компания в днешно време? Намираш ли смислени неща или те увлича общо ежедневие?
- Зависи от възпитанието на децата. И на мен ми се ходи в компания, но се отделям, точно когато видя покрай мен „типичните младежки компании” - как деца се провалят с цигари и алкохол, с трева, наркотици… Точно у тийнейджърите не ми харесва това, защото те си тровят живота, още докато са деца. Смятат, че това ги прави по-интересни. Иска ми се да е както едно време, когато родителите ми са били деца. Да е чиста средата, в която живеем.
- А кой ти е разказвал за едно време?
- Родителите. Децата са били повече навън, сред природата, играли са, докато помагали на семейството. Смислено детство са имали, свои мечти.
- Ти също имаш мечти, поезията ти е изпълнена с много надежда, макар да има и огорчения от живота. Какво правиш, ако някой се държи невъзпитано с теб?
- Зависи от случая, но гледам да избягвам подобни срещи. На никой не е приятно. Има деца на моята възраст, които точно това ги привлича – насилието едва ли не, обаче аз искам да съм по-далече от тези неща.
- В пансиона животът ви какъв е – нормален или притеснителен? Страхувате ли се от нещо?
- В пансиона условията са добри. Спокойно е.
- Как си организираш времето?
- Най-вече, като съм свободна, рисувам.
- Когато рисуваш, какви чувства изпитваш?
- Радост. Рисуването ме успокоява, но в училище понякога нямам муза. Най ми се рисува, когато съм сама.
- Какво цениш у хората?
- Най-вече добродетелите.
- Ти какъв живот искаш?
- Какъвто е бил преди. Живот, в който тийнейджърите да не се занимават само с компютри и пушене на трева. А да имат вяра и смислени занимания, разходки сред природата, добри приятели.
Гергана Георгиева сега е ученичка в Художествената гимназия в Смолян, 16-годишна. Наскоро издаде първата си стихосбирка, финансирана от братовчед й. Една книжка струва 3 лева. Има желание, когато се реализира тиражът, със средствата да подпомогне деца сираци.
