Благодаря на редакцията за възможността да представя своя предизвикан отговор по повод безотговорните нападки в сайта Двери от 9 март 2011 г. от доцент Дилян Николчев – преподавател по Църковно право в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, срещу монографията ми „Обзор върху латиноезичните паметници на Църковното право през периода на Вселенските събори”, издадена през месец март 2010 г.
Още в дълбока древност знаменитите римски юристи са въвели правилото: „да се изслуша и противната страна в съдебния процес!”.
Доцент Дилян Николчев – без защитен докторат (?) окачествява моите действия по написване на горепосочения научен труд с израза „кражба на научен труд в буквалния смисъл на думата – до буква и до запетая”.
С подобни определения не съм съгласен и не ги приемам, а ги отхвърлям категорично. Ако с написаното от него лично становище в сайта на Двери за моя труд доц. Николчев търси медийна сензация, то това е предмет на друга тема.
Завършил съм Духовната академия през лятото на 1988 г. с общ успех Мн. добър 5.36. Започнах писането на труда през 2006 г., което мое начинание беше благословено от приснопаметния Доростолски митрополит Иларион (1912-2009), чието духовно чадо съм, и под ръководството на моя преподавател по Църковно право в Духовната академия – професор протопрезвитер д-р Радко Поптодоров, виден богослов-канонист и дипломиран юрист.
Ползвал съм труда на професор М. Остроумов „Очерк православного церковного права, ч. І - Введение в Православное церковное право”, Харков, 1893 г., като ориентир, като съм се придържал в рамките на посочения труд, за да не навляза в погрешна област и да не допусна стилни грешки.
Църковно-правната материя е трудна и деликатна за изучаване, не търпи интерпретации. До наши дни никой не е написал напълно самостоятелен труд, без да ползва произведенията на своите предшественици. И това е логично и закономерно. Книгите се пишат, за да се ползват и от следващите поколения. В пълна сила е максимата: „Казаното отлита, написаното остава!”.
Не съм съгласен, не приемам и оспорвам становището на доц. Николчев, с когото сме били състуденти в Духовната академия, че „трудът на Остроумов е откраднат по предмети”, както и че „крадено е безогледно, преписано е всяко изречение, всяка буква в превод, всяка посочка под линия”.
Апелирам към доц. Николчев да се освободи от негативистичните си чувства и настроения към мен и спокойно и обективно да преразгледа книгата ми, като посочи ясно, точно и аргументирано моите „заемки” от труда на проф. Остроумов. Ако ли пък не иска да се вслуша в апела ми, нека сезира прокурорските и съдебни органи на Р. България, за да отсъдят съгласно изискванията на законите в държавата, извършените от мен действия при написването на книгата.
Аз поисках да ми бъде написан отзив за книгата от д-р Жасмина Донкова – известен богослов-канонист, което тя стори напълно колегиално и безвъзмездно.
Благодаря на колегите, приятелите, преподавателите от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и на почитателите ми за оказаната от тях подкрепа.
17 март 2011 г. Свещ. Неделчо Тодев
гр. София
Ползвал съм труда на професор М. Остроумов „Очерк православного церковного права, ч. І - Введение в Православное церковное право”, Харков, 1893 г., като ориентир, като съм се придържал в рамките на посочения труд, за да не навляза в погрешна област и да не допусна стилни грешки.
Църковно-правната материя е трудна и деликатна за изучаване, не търпи интерпретации. До наши дни никой не е написал напълно самостоятелен труд, без да ползва произведенията на своите предшественици. И това е логично и закономерно. Книгите се пишат, за да се ползват и от следващите поколения. В пълна сила е максимата: „Казаното отлита, написаното остава!”.
Не съм съгласен, не приемам и оспорвам становището на доц. Николчев, с когото сме били състуденти в Духовната академия, че „трудът на Остроумов е откраднат по предмети”, както и че „крадено е безогледно, преписано е всяко изречение, всяка буква в превод, всяка посочка под линия”.
Апелирам към доц. Николчев да се освободи от негативистичните си чувства и настроения към мен и спокойно и обективно да преразгледа книгата ми, като посочи ясно, точно и аргументирано моите „заемки” от труда на проф. Остроумов. Ако ли пък не иска да се вслуша в апела ми, нека сезира прокурорските и съдебни органи на Р. България, за да отсъдят съгласно изискванията на законите в държавата, извършените от мен действия при написването на книгата.
Аз поисках да ми бъде написан отзив за книгата от д-р Жасмина Донкова – известен богослов-канонист, което тя стори напълно колегиално и безвъзмездно.
Благодаря на колегите, приятелите, преподавателите от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и на почитателите ми за оказаната от тях подкрепа.
17 март 2011 г. Свещ. Неделчо Тодев
гр. София
