На днешния ден преди четиридесет и две години светът втрещено става свидетел на убийството на американския президент Джон Ф. Кенеди – един черен ден в историята на САЩ. Същия ден почти незабелязано си отиват и други двама бележити мъже. В Лос Анджелос умира британският писател Олдъс Хъксли, автор на мрачният футуристичен роман със световна известност "Прекрасен нов свят". В своя дом в Оксфорд умира и К. С. Луис – един от най-влиятелните християнски автори на миналия век.
Днес историците продължават да спорят за значимостта на кратката кариера на Кенеди. Приживе той постига небивала популярност по целия свят. Идеологията зад живота и политиката му е уж привидно християнска, а всъщност е модернистично хуманистична и набляга на "хоризонталната" социална активност, вместо на "вертикалната" връзка с Бога.
От своя страна Хъксли прозорливо набелязва дълго преди мнозина други злокобната траектория в развитието на биотехнологиите. Докато Джордж Оруел в своята антиутопия "1984" описва света като потънал в брутално тоталитарно робство, в своя "Прекрасен нов свят" Хъксли предвижда, че човечеството може така да бъде програмирано и кондиционирано, че самичко да прегърне безразсъдно робството си. С всяко изминало десетилетие тази основна идея в книгата му започва да изглежда все по-правдоподобна. Религиозните убеждения на Хъксли са пантеистични – от типа, който днес бихме определили като Ню Ейдж.
За разлика от тях, Луис не се опитва да бъде новатор. Вместо да оригиналничи, той избира да се опре на традиционните учения на християнството и единствено от гледна точка на тях да търси осветляване по въпросите за смисъла на живота, на вярата и на общението с Бога. И естествено, приближавайки се повече до Твореца, Луис се приближава повече и до същността на творчеството. Именно затова представянето на традиционните теми в произведенията му се отличава с истинска и жива творческа оригиналност.
Изтеклите от 1963 година десетилетия бавно, но необратимо отмиват популярността и славата на Дж. Ф. Кенеди и Олдъс Хъксли. Разкритията относно присъщата на Кенеди безнравственост подронват значимостта му и като историческа фигура. Към края на живота си Хъксли пък се отдава на наркотиците и насърчава последователите си да пренебрегват смъртта до последно, а когато вече не могат да я пренебрегват, да се натъпчат с опиати и да я предизвикат в безпаметността на свръхдозата.
Луис от своя страна, държи на мъжеството във вярата и упованието му в Спасителя не рухва дори и в тежкия срив, последвал смъртта на съпругата му. Според него в Христос се е появил нов вид човек, а новият живот, изявен в Него, трябва да се изобрази и във всеки от нас.
Колкото и да са равни пред смъртта тези трима мъже, признателността и влиянието им върху техните аудитории изглежда им отделят съвсем различни места в йерархията на днешните примери. Да видим как това ще се промени в бъдещето.
От своя страна Хъксли прозорливо набелязва дълго преди мнозина други злокобната траектория в развитието на биотехнологиите. Докато Джордж Оруел в своята антиутопия "1984" описва света като потънал в брутално тоталитарно робство, в своя "Прекрасен нов свят" Хъксли предвижда, че човечеството може така да бъде програмирано и кондиционирано, че самичко да прегърне безразсъдно робството си. С всяко изминало десетилетие тази основна идея в книгата му започва да изглежда все по-правдоподобна. Религиозните убеждения на Хъксли са пантеистични – от типа, който днес бихме определили като Ню Ейдж. За разлика от тях, Луис не се опитва да бъде новатор. Вместо да оригиналничи, той избира да се опре на традиционните учения на християнството и единствено от гледна точка на тях да търси осветляване по въпросите за смисъла на живота, на вярата и на общението с Бога. И естествено, приближавайки се повече до Твореца, Луис се приближава повече и до същността на творчеството. Именно затова представянето на традиционните теми в произведенията му се отличава с истинска и жива творческа оригиналност. Изтеклите от 1963 година десетилетия бавно, но необратимо отмиват популярността и славата на Дж. Ф. Кенеди и Олдъс Хъксли. Разкритията относно присъщата на Кенеди безнравственост подронват значимостта му и като историческа фигура. Към края на живота си Хъксли пък се отдава на наркотиците и насърчава последователите си да пренебрегват смъртта до последно, а когато вече не могат да я пренебрегват, да се натъпчат с опиати и да я предизвикат в безпаметността на свръхдозата.
Луис от своя страна, държи на мъжеството във вярата и упованието му в Спасителя не рухва дори и в тежкия срив, последвал смъртта на съпругата му. Според него в Христос се е появил нов вид човек, а новият живот, изявен в Него, трябва да се изобрази и във всеки от нас.
Колкото и да са равни пред смъртта тези трима мъже, признателността и влиянието им върху техните аудитории изглежда им отделят съвсем различни места в йерархията на днешните примери. Да видим как това ще се промени в бъдещето.
