Не му провървя на новия Омбудсман. Още заклел се - незаклел, трябваше да поеме към Нови хан и да си влезе в ролята на обществен защитник. Само че там едно общество се засилило да прогони друго общество – в името на… добрите нрави. Ха сега де – за сиропиталище ли става въпрос, за бардак ли, за самотни майки ли, за проститутки ли, за сираци ли или за малолетни рецидивисти? Кого да защити и кого да порицае? Опитен съдия и прецизен юрист е Омбудсмана, но понякога едно малко село може да предложи житейски казуси, по-сложни и от тези в Съдебната зала. Законът е ясен: незаконна постройка - подлежи на събаряне. Че Законът важи за всички и се прилага в цялата му строгост и неотменимост, видяхме при събарянето на незаконните постройки в Слънчев бряг (8 греди от изоставена барака бяха най-безкомпромисно отстранени!). С други думи – мърдане няма! А и общественото мнение в Нови хан настоява. Обаче 150 деца и самотни майки остават на улицата посред зима. Не е добра реклама за новоизбран обществен защитник, камо ли пък за представителите на властта, и то в навечерието на изборна година. Е, намери се там процедура, отложиха се нещата до пролетта. Пък пролетта – кой знае – може я някоя наредба да се е променила, я зимните ветрове да са отвели незаконната постройка и проблемът да се е решил.
Това е изкуството на добрите управленски решения – малко ум трябва, хляб и вода не искат! (Хляб и вода искат децата и майките, но това не е проблем на Държавата, а на отец Иван). На Държавата обаче проблем е отец Иван. Защо му трябваше да се занимава с благотворителност и да прави сиропиталище, а не си гледа енорията – ето, създаде един куп неприятности: и на съселяните си, и на властите, и на началниците си, че и на Омбудсмана. Хубаво са казали хората: „вържи попа, да е мирно селото”! Изоставени деца и самотни майки винаги е имало и ще има! А изборите не са всяка година, да не говорим за кампанията за задължително вероучение в училищата! Ама какво ти разбира отец Иван от голямата политика – на него му дай бездомници да събира. Адекватността на институциите пък ми напомня на онзи надпис в Зоологическата градина, който гласял: „Молим, не се доближавайте до клетката с хищниците! Ако паднете, биха могли да ви изядат, а това сериозно би застрашило тяхното здраве!”
И ако нещо вдъхва спокойствие в тази иначе ненужно напрегната (стана ясно от кого) обстановка, това е последователността на общественото мнение. То винаги е в унисон с висшите държавни и общински интереси. Например преди години имаше една инициатива за построяването на терапевтична общност за наркозависими младежи (така наречените комуни) в някой от изоставените български манастири. Хем младежите, с Божията помощ, да се борят за свободата на телата и душите си, хем обителта да се възроди и оживи. Обаче където се появеше информация, че се планира изграждането на такава общност, общественото мнение единодушно и целенасочено се възпротивяваше с всички сили срещу подобно начинание. Тогава скромна българска група от специалисти по зависимости, лекари и журналисти, отива в Италия (където има около 100 подобни терапевтични общности, много от тях в манастири), за да проучи тамошния опит. Съоръжени с подходящо облекло, удобни обувки и суха храна, се готвят за посещение в няколко наркокомуни, най-вероятно и логично разположени в отдалечени и недостъпни планински райони. Обаче домакините ги водят в спретната постройка с градина и спортно игрище в центъра на курортно градче близо до Рим. „Ама защо не казахте, че комуната не е някъде в гората?”, питат нашите хора. „Защо да е в гората? Тези деца нямат проблем с гората, имат проблем с обществото”… Припомних си този автентичен сюжет, докато гледах репортажа за протестите срещу дома в Нови хан.
А бе, накратко - не му лесно на новия Омбудсман. Никак. Впрочем в този текст не стана много въпрос за християнското милосърдие и отговорността на всеки един от нас. Ама за това ще говорим около Коледа – когато им е времето на подобни теми. Да не се хабим още от сега!
