Подкрепям въвеждането на вероучение в училище, защото така до известна степен ще се подпомогне в нравствено и морално отношение нашето общество. Мястото на изучаването му всъщност не е в светските училища, а в църквата. Знаем какво е състоянието на нашата църква, затова е смело да очакваме тя да го свърши. След като тя няма възможност по редица причини да направи това, е по-добре вероучението да влезе в клас, отколкото да не се изучава изобщо.
Очакванията, че въвеждането му ще реши всички проблеми изведнъж, са твърде преувеличени. Основание да твърдя, че те са пресилени, ми дава фактът, че в Русе в няколко училища от десет години се изучава религия като свободно избираем предмет, но нито едно от тези деца не влиза в църквата. Миналата година чествахме юбилей от началото на изучаването на този предмет в светските училища, раздавахме награди, но нито учителите, нито учениците идват в храма, те не се въцърковяват. Оказва се, че те получават познания за понятия, личности, събития и тяхната хронология, но това не е християнският етос. Никой не ги води на литургия, за да видят какво е църковен живот. Защото истинският църковен живот е в църквата и никъде другаде.
Затова не бива да очакваме вероучението в училищата да бъде панацея на всичките ни проблеми. Все някакъв ефект ще има, но той няма да е скоро. Вероятно децата, които сега започват да изучават вероучение, ще бъдат по-различни и ще възпитат по-добро поколение, но най-рано след 20 години. Това може да се прояви, само ако за това време християнството е станало част от техния живот и мироглед. Много ми се иска да имаме добри резултати.
Концепцията на Светия Синод е то да бъде въведено като задължителен предмет, което ще доведе до голям отпор от всички слоеве на обществото – инославни, хора от други християнски деноминации, както и от страна на атеистите. Думата „задължително” е в остро противоречие с евангелието. Иисус Христос никому, никъде и при никакви обстоятелства не е преподавал и налагал задължително. Самото понятие „задължителност” в случая отклонява каузата от духа на евангелието и Христовото учение. Ако вероучението не е конфесионално, часовете ще се превърнат във време за справочна информация за религиите по света. То има смисъл, единствено ако е конфесионално; и това не противоречи на светския принцип на българското образование, защото човек има право да избира, но има право и да получава информация за околния свят така, както децата получават информация за географията и биологията например.
Ние обаче живеем в един изключително труден за нашето общество период. Затова трябва да се предприеме нещо драстично. Иначе българският ни дух, етичните норми и морал ще загинат окончателно. Надеждата ми е Българската православна църква да помогне за запазването му, но това може да стане, когато тя излекува раните и наслагванията си от времето на комунизма.
