В късния следобед на 24 ноември 1966 г. един от хълмовете при Братислава е огрян от огнено кълбо. Секунди по-късно целият е град разтърсен от неимоверен грохот. Така свършва краткият полет на Ил 18 на българските аеролинии, който трае не повече от 3 минути. При най-тежката доднес катастрофа в историята на Източна Европа загиват 82 пътници, предимно български граждани. По идеологически пречини над случая е наложно строго ембарго. Районът моментално е блокиран, в следствие на което няколкото преживели катастрофата не получават първа помощ и постепенно умират от премръзване. И по-късно в гората зоркото око на милицията не позволява да бъде издигнат какъвто и да е паметник за жертвите. Само от време на време се появяват кръстове от клонки. След ноемврийския преврат в 1989 г. забравата е заменена от демократично безразлчие. Нужни бяха цели 44 години един добър човек да намери изоставен каменен кръст и да го изнесе в тишината над града. Новоиздигнатата могила с табелка и кръст ни събра на 8 май за освещаването им. Дали е чудо или наистина случайност, но там намерихме дошли от България да се поклонат пред паметта на загинал техен роднина. Две имена се споменаха на панахидата, Марин, брата на дошлия с инвалидна количка от София и на известната наша оперна певица Катя Попова.
Причините за катастрофата са търсени в най-различни посоки и едва ли някога ще има единно мнение за истината около нея. Разговаряхме за тях, но тоя път не те бяха важни дори за представителите на пресата. Вниманието ни беше насочено към новия приятел на България Марош, от християнското католическо сдружение Istropolitan, който бе инициаторът за това събитие.
След приключването на панахидата, очите ни бяха пълни и с горчиви, и с умилни сълзи. Умилни, защото тук, където сме чужди, хората не забравят, че и ние имаме нужда от приятели. Горчиви, затуй че ние българите, държава, най-различни институции и обикновени хора почти половин век не помислихме за внезапно угасналите животи на нашите сънародници. Дано поне от сега кръстът и могилата наред с горските животни да привличат и нас за молитва в планинския мир. А когато си спомним, че върхът, станал врата към вечния покой на толкова хора, носи многозначителното име Сакра, не може да не промълвим: Бог да ги прости, вечна да бъде паметта им.