Мобилно меню

4.4545454545455 1 1 1 1 1 Rating 4.45 (22 Votes)
До негово Светейшество Максим
Патриарх Български и
Митрополит Софийски
 
чрез 
Негово Високопреосвещенство Симеон
Западно- и Средноевропейски Митрополит
 
16.04.2010 г.
св.мчци Агапия, Ирина и Хиония 
 
Ваше Светейшество, Христос Воскресе. 
 
Добре известно е за всички нас – православните християни, определението от римското право, припознато от св. имп. Юстиниян в неговата впечатляваща гражданска кодификация, че: „Ius est ars aequi et boni” (т.е. правото е изкуството за справедливост и доброта). За св. ни Църква, правилата могат да бъдат единствено и само във връзка с любовта към Бога и към ближния. Затова и правоприемството и правоприлагането в Църквата, когато е лишено от непрестанната мисъл за Бога и любовта към Него, както и за любовта към ближния, като първа и втора най-големи заповеди (Мт. 22:38-40), би пораждало неправда и насилие над свободната воля, защото ни отклонява от пътя към Вседържителя. 
 
Доколкото стана известно, един подобен случай продължава да съществува и по настоящия сложен и злополучил се казус в Западно- и Средноевропейската Епархия, възникнал от първи декември миналата година. Достигнаха ни вести и коментари, че почитаемият св. Синод на Православната ни Църква получава и се съобразява със сведения и съвети от без съмнение добронамерени специалисти в сферата на светското нотариално право, изявяващи се най-вече в българската гражданска, вещно-правна и регистрарна юриспруденция, а вероятно и в италианската светска правна система.

Същевременно, църковната история нагледно поучава как, макар и отлични юридически познания по съвременно гражданско право, но без задълбочени познания по църковна история, теория на правото и най-вече църковно право (както внимателен правно-аналитичен прочит на Устава на БПЦ и на Епархийския ни устав), не само не дават резултати, а създават превратни прагове, в които благочестието се препъва. Именно в тази връзка си позволявам да споделя с Ваше светейшество следните основни моменти, от които става ясно, че съветите от иначе добри специалисти по българско гражданско и нотариално право, не винаги могат да представят  на св. Синод изчерпателна картина за административната църковно-правна ситуация в Западно- и Средноевропейската Епархия.

Още повече, че както уважаемият св. Синод в пълен състав сам е определил в т. 4 от Решение № 206 от 18.07.1998 г., че признава регистрацията на епархията според германския съд в берлинския съд Шарлотенбург, който съответно, прилага германски държавно-църковни и дружественоправни предписания и то на официалния за ФРГермания немски език.
 
Следователно информацията, постъпваща в св. Синод не само не би могла напълно да задоволи очакваната от църковната ни общност зад граница стабилност на вземаните синодални решения, а дори неволно да повлече усилията на св. Синод в погрешна посока!
 
Светата Западно- и Средноевропейска Митрополия има на разположение юридически и църковно-правни съветниции: немскоговорящи, запознати с българското църковно право (много добре запознати с Уставите на БПЦ и на Епархията), но и с отрасъла на германското държавно-църковно право, които са дори преподаватели в реномирани Университети като този в старопрестолния град Потсдам и този в гр. Виена.

Точно такива, каквито са нужни, за да бъде устоен всякакъв юридически казус, свързан със Западно- и Средноевропейската Епархия директно на нейното седалище – столицата на ФРГермания.
 
От няколко години, например, една от църковните ни общини във ФРГермания има за настоятели трима български юристи, завършили освен български юридически факултети, защитили германски магистратури по право, с високи резултати и заемат асистентски или докторантски места из германски университети и сътрудничат на сериозни адвокатски кантори. Изследователската работа на някои от тях е дори пряко свързана с църковно и църковно-държавното право, а общуването и контактите им с германски църковни юристи обогатяват както свещенослужителите, така и мирските лица в Западно- и Средноевропейската Епархия.
 
Не е случаен фактът, че някои духовници изказаха сериозни възражения около приемането на предложения им за гласуване „нов” Епархийски устав по време на Римския епархийски събор от миналата година, като основателно изразиха опасения, че не бива да се гласува текст с такава важност от 28 страници, който е бил раздаден за гласуване буквално само няколко часа преди края на процедурата по приемането му.
 
Разбира се (и слава Богу), св. Синод не утвърди този текст, според както би следвало по чл. 4 от Устава на БПЦ и така той не получи нормативна сила, но този и още други факти, говорят за високата чувствителност от страна както на духовенство, така и на миряни, за стабилността и непорочността на приеманото епархийско нормотворчество в Западно- и Средноевропейската Епархия.
 
С настоящето писмо съвсем не целя да злепоствям когото и да било, или да умаловажавам нечии усилията, но да изключа вероятността св. Синод да бъде заблуден в решенията си от неточни църковно-правни съвети. 
 
Препоръчвайки се на светите Ви архипастирски молитви, оставам на Ваше Светейшество предано в Христа духовно чедо.

Bulgarische Orthodoxe Kirche          
Bulgarisches Patriarchat                                 
Diözese von West- und Mitteleuropa  
† 
Krausenstr. 73
10117 Berlin
Tel./Fax. (030) 208 61 46 
 

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kquf4 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.