Днес във в-к „Труд“ беше поместен материал под заглавие „Владиците забраняват на попове да ги съдят“. В него се дискутират въпроси, свързани с подготвяния нов устав на БПЦ. За съжаление, не е посочен авторът на материала, за да му бъдат зададени следните въпроси:
- Уважаеми господине или госпожо, сигурни ли сте, че предоставеният Ви материал е автентичен проект за устава?
- Откъде се сдобихте и кой е източникът на изнесената от Вас информация, след като проектоуставът не е разпространяван извън кръга на членовете на Св. Синод?
- Не мислите ли, че е още рано да дискутирате нещо, което все още не е факт?
Може би отговорът на част от въпросите се крие във факта, че човекът, който пръв коментира тази информация, е Иван Груйкин, адвокатът на Инокетий.
Според него, „… ако промяната бъде приета, Уставът на БПЦ би влязъл в противоречие с Конституцията, Кодекса на труда и принципите на българското законодателство въобще“.
Много показателно е началото на коментара на адвоката – „ако“. Тук е мястото да кажем, че все още не е. Затова бихме посъветвали „загрижените“ за бъдещето на БПЦ да не плачат за „нероден Петко“.