Мобилно меню

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (8 Votes)
Българските църковни общини в чужбина във финансово отношение разчитат основно на даренията на своите енориаши. Сега църковната ни община във Виена започва строеж на нов, по-голям храм, тъй като и сънародниците ни там са се увеличили. Средствата, които отпуска БПЦ  и българската държава, са само малка част от необходимото, за останалото се разчита на дарения от християните. В същото време зад тези дарения стоят не просто дадена сума пари, но конкретни хора с определено отношение към Църквата и нейното дело в света. Тези хора правят това не за слава и почест; затова предпочитат да останат анонимни. Искам да споделя два случая за дарители на нашия храм от моята практика като свещеник.

Първият случай. Човекът живее в Долна Австрия – вече е пенсионер. Преди няколко години ме извика и ми каза, че ще подари пенсията си на църквата. От края на януари 2002 г. започна да изпраща на храма по 50 евро всеки месец.

Когато получи поканата ми за богослужението на храмовия празник тази година, в която се съобщаваше, че на 1 ноември ще стартира идеята за построяване на българска църква във Виена, ми се обади и казва: “Аз имам отворена сметка при тебе”. Помислих, че си иска парите обратно, и му казах, че всичко е в банката, ще отидем там да видим колко е привел и ще си ги получи обратно. Предположих, че близките са му повлияли и решил да прекрати дарението си. Той обаче казва: “Разбрах, че ще се строи Божи дом и искам да изплатя остатъка от пенсията си на черквата”.

Тогава уредихме среща с неговата банка и по този начин сумата вече е на църковната сметка. Поисках разрешението му да съобщя на службата на 1 ноември за направеното дарение. Той не даде да се издума.

Вторият случай. Дамата е една дълбоко вярваща католичка. Когато нейният съпруг-българин  почина (до този момент не ги познавах), тя ме помоли след погребението да извърша водосвет в дома им. Имаше много млади хора, естествено само австрийци. Тя раздаде в памет на мъжа си екскурзоводски справочник за България с цветни илюстрации и рече: “Идете в памет на моя съпруг да видите тази хубава страна, където ние в продължение на 13 години прекарвахме нашите отпуски”. 

Това семейство е кръстило сина си на името на именит български оперен певец. Госпожата получава енорийския ни лист на немски и много цени дейността на църквата ни. От години наред в памет на съпруга си праща всеки месец по 50 евро за издръжка на храма ни. Когато получи поканата за богослужението на храмовия празник и като разбра, че ще строим нов храм, тя ми се обади и ми рече, че иска да дари за делото  5.000 евро, които  изпрати по банков път на църковната сметка. Синът и снахата й дълги години нямаха деца. Поискаха да осиновят дете от България, но не се получи – държавни служители им бяха поискали огромна сума като комисионна! И затова си взеха дете от Латинска Америка. Но му дадоха името на българския си прадядо. 
Така сънародниците ни изразяват своята привързаност към България и нейната Православна църква.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqu96 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики