Иля Аронович Забежински е роден и живее в Санкт Петербург. Автор е на сборниците с художествени разкази: Они целовались на крыше и Черные грозды, разкази за руския Север. Дългогодишен автор в известния руски сайт Правмир. Неговият първи разказ „Супница“ за живота през 60-те и 70-те години на миналия век е сред най-популярните в руското интернет-пространство. Добър познавач на църковнославянския език и богослужение, през 2019 г. излиза негов превод на „Православния молитвослов“ на съвременен руски език.
За един от неговите разкази, „Гусиная охота“, известният руски патролог и византинист Василий Лурие спонтанно пише: „Някои от разказите на Иля Аронович, независимо от степента на художествената измислица, са толкова реалистични, колкото и Достоевски, единственият реалист в руската литература…“.
В продължение на петнадесет години Иля Забежински преподава основно и нравствено богословие в различни богословски курсове. След като за първи път в руската църковна журналистика пише статия за корупцията в РПЦ под формата на т. нар. „конвертики“ (т. е. „пликчета“ с пари – дума, която той въвежда в църковния дискурс) Иля изпада в немилост и е отстранен от своите длъжности. През последните години работи като екскурзовод в любимия му Санкт-Петербург и води свой блог, където публикува разкази и публицистика, с над двадесет хиляди читатели.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dxud9
И рече старецът...
Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.
Игумен Нектарий (Морозов)
