Само малка част от юбилеите в нашата църква се отбелязват така, че тяхното послание да достигне до голяма част от народа. Повечето годишнини – на събития или личности – или се почитат в много тесен кръг, или отминават незабелязано. Още по-малко се сещаме за починалите вече наши архиереи. Скоро след смъртта им те минават в забвение, сякаш паметта им става ненужна за Църквата. Един от забравените юбилеи на 2012 г. е осемдесетгодишнината на Пловдивски митрополит Арсений (избран през 1987 г., починал през 2006 г.). Официално той не беше честван и вероятно годишнината щеше да остане съвсем незабелязана, ако в Пловдив не беше се случило нещо наистина необикновено.
През лятото в ръцете на богослова Димитър Арнаудов при странни обстоятелства попада част от архива на митр. Арсений. Безценни писма, снимки, книги, записки на архиерея са подготвени за унищожаване, но оттам по чудесен начин са спасени и предадени на г-н Арнаудов.
При богослова попадат писма на митр. Арсений, писани в началото на 50-те години на миналия век, част от кореспонденцията му с архим. Климент Рилец от периода 1967-1968 г., докато д. Арсений е на специализация в Лайпциг, тефтерче със спомени от времето на специализацията му в Москва, снимки от същия период.
Димитър Арнаудов, макар и съвсем млад, познава митр. Арсений, който му е епархийски архиерей. Като иподякон Митко служи с митрополита често и го познава като строг, взискателен, дистанциран, но и много скромен и винаги искрен човек. Достъпът до архива разкрива пред младия богослов личността на д. Арсений в дълбочина. Той е заинтригуван и решава да изучи биографията на архиерея, да види откъде започва животът му, какво оказва влияние върху него.
„Нямам претенциите, че съм написал биографията на митр. Арсений. Просто направих едно частно мое изследване на личността на този духовник, защото наистина бях заинтригуван“. В процеса на изследването той решава да изложи всичко в книга, която вероятно ще излезе през следващото лято. За да навлезе в детайлите от живота на архиерея, той се среща с негови роднини, посещава родното му село Дълго поле, където главната улица – единствената в селото, която има име, е наречена „Митрополит Арсений“, разговаря със сестра му Тота, връща се заедно с нея към детството на владиката.
Израснал в изключително голяма бедност, д. Арсений е бил възпитан в уважение към земята, към физическия труд. Затова той, дори като митрополит, си е имал малка градина в двора на митрополията, която сам е обработвал. „Дядото сам се грижеше за себе си, сам си переше и кърпеше дрехите, гледаше кокошки в двора, сякаш не искаше да прекъсне връзката със земята и физическия труд, в стремежа да не се самозабрави, след като се е издигнал толкова в църковната йерархия“, коментира Димитър Арнаудов.
Архивите и срещата с роднините на митрополита разкриват владиката като чувствителен човек, който през целия си живот е подържал връзки с близките си, общувал е с тях.
„През целия си живот той е останал верен на произхода и обетите си – живя в бедност, не направи компромис с вярата и положението си, остана скромен и смирен заради вътрешния си мир“, отбелязва г-н Арнаудов.
Младият богослов казва, че книгата, която подготвя, няма да идеализира д. Арсений, ще се опита да представи автентичния му образ – такъв, какъвто го е видял в личните си срещи, документите, архивите, писмата.
Проучването на живота на митрополита води младежа до извода, че митр. Арсений не е бил „играч“, „… не се е стремял да се ориентира според конюнктурата, не е търсел печеливши познанства и връзки, за да се издигне в йерархията“ – допълва Д. Арнаудов, а е бил „мъдър в доброто и прост в злото“ (срв. Рим. 16:19).
Димитър Арнаудов не знае къде е останалата част от архива на митр. Арсений, дали е съхранен или е бил унищожен. Той е благодарен на Бога за невероятния случай, който е изпратил тази част от наследството на архиерея при него, за да го подтикне да изследва живота и делото му. „Житейският пример на митр. Арсений за мене е важен: изпълнявал е със съвест послушанията, които Бог му е изпращал, и никога не е изневерил на Църквата“, казва в заключение младият богослов.
Част от спасения архив на митр. Арсений. Тефтерчето от студентските му години, в което негови колеги са писали свои спомени за него:
Един от листовете в тефтерчето с текст на арабски. В книгата, която се подготвя за печат от Димитър Арнаудов, всички текстове от тефтерчето са приложени заедно с техния превод:
Бъдещият митр. Арсений като абитуриент в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“:
Младият монах Арсений в дните след пострижението му, станало на 2 юни 1956 г. в Рилския манастир:
Една уникална снимка, предоставена от племенницата на архиерея – младият йеродякон Арсений със своите родители – Богоя и Бона (в ляво), сестра му – Тота, до нея в дясно е бъдещият митр. Геласий, тогава послушник Георги Михайлов от Варна, отпред е племенницата Таня:
В Рилския манастир (от ляво надясно): архим. Арсений, архим. Климент Рилец, архим. Симеон (по-късно Западноевропейски митрополит) и д. Геласий (тогава още архимандрит):
Две от снимките, спасени в архива. Йером. Арсений на Пасха в Москва:
Йеродяконите Арсений и Симеон на Червения площад в Москва. Те са първите наши духовници, изпратени на специализация в Загорск през 1957 г.
Писмо на йеромонасите Арсений и Симеон до игумена на Рилския манастир Стобийски еп. Варлаам (после Пловдивски митрополит – от 1969 до 1986 г.), с което го осведомяват, че на 8 и 18 октомври 1958 г. (съответно Симеон и Арсений) с благословението на манастирския събор и на Българския патриарх Кирил са ръкоположени за йеромонаси от тогавашния Московски и на цяла Русия патриарх Алексий Първи:
Снимки: архив на Димитър Арнаудов
Вижте още: Пет години от кончината на един достоен български архиерей – Пловдивски митрополит Арсений
