На 13 октомври т. г. се навършват пет години от кончината на Пловдивски митрополит Арсений. Не можем да подминем тази дата, без да си спомним този достоен, скромен и деен архиерей. Преминал живота си в искрено служение на Бога и родната ни Православна църква, митр. Арсений се оказа един усърден духовник, погрижил се за своето паство в годините на нелек социален и духовен преход на българския народ. Онези, които го познават, знаят какъв монах и свещенослужител беше на дело, а не само на слово. За онези, които не го познават, ще им засвидетелстваме, че той беше достоен носител на архиерейския сан и отговорност.
По свидетелство на негови близки хора в последните години на живота си неколкократно е имал сериозни проблеми със сърцето. Дни преди кончината „духовно е бил известен“ за близката си физическа смърт. И така, подготвен с лично покаяние, излизайки от митрополията с думите „Вече няма да има връщане“, рано сутринта е приет в болница и вечерта на 13 октомври 2006 г. митрополитът премина при Господа, Комуто служеше всеотдайно с изключителна скромност и смирение.
За живота му тепърва има да се пише (ако се намерят биографи), защото той е една колоритна личност, която не бива да остане в забвение. А тук накратко ще припомним биографията му, описана от духовния му старец в Рилския манастир архим. Климент Рилец през 1981 г.:
„Кратка биография на Пловдивския митрополит Арсений: Мирското му име е Ангел Богоев Чекандраков. Роден на 29 юли 1932 г. в с. Дълго поле, Пловдивско. Завършил Пловдивска духовна семинария, когато тя се е намирала в Бачковския манастир. Духовната академия в София завършва като отличник през 1955 г. След това постъпил за послушник в Рилския манастир. Възложено му било послушание – помощник-библиотекар. На 2 юни 1956 г. бил постриган в монашески чин от игумена Стобийски еп. Варлаам (по-късно Пловдивски митрополит) при стареца Климент Рилец. На 10 юни същата година бил ръкоположен в йеродяконски чин. През м. септември 1957 г. бил изпратен на специализация в Московската духовна акадмия в гр. Загорск. Той и сегашният Западно-и Средноевропейски митрополит Симеон са първите български духовници, изпратени на специализация в Загорск. Специализирал Литургика при проф. Георгиевски. Там на 18.10.1958 г. бил ръкоположен в йеромонашески чин от Руския патриарх Алексий Първи.
В Московската духовна академия защитава докторска дисертация на тема: „Кратък обзор на руската литургическа наука“.
От Москва се завърнал в Рилския манастир, където отново бил помощник-библиотекар, ефимерий и екскурзовод. На 23 юли 1961 г. бил възведен в архимандритско достойнство от Неврокопския митрополит Пимен.
След национализацията на Рилски манастир през м. ноември 1961 г. бил назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария, намираща се тогава при гара Черепиш. През януари 1963 г. Врачанският митрополит Паисий го взима за свой протосингел. Оттам през 1967 г. бил изпратен в Германската демократична република за усъвършенстване на немски език.
На 30 март 1969 г. в храм-паметника „Св. Александър Невски“ бил хиротонисан в епископски сан с титлата „Стобийски“ от Българския патриарх Кирил и останалите архиереи, и назначен за викарий на Врачанския митрополит Паисий. След кончината на митр. Паисий, при изборите за нов Врачански митрополит, еп. Арсений получил висшегласие. По настояване на Михаил Кючуков, председател на Комитета по въпросите на Българската православна църква и другите изповедания, изборите били анулирани. Еп. Арсений неправомерно е обвинен във фалшифициране на някои документи и за наказние бил изпратен в Бачковския манастир. Там престоял една година. На 1 август 1977 г. бил назначен за игумен на Троянския манастир. От там е назначен за главен секретар на Св. Синод.
През 1987 г. Стобийският епископ Арсений е избран за Пловдивски митрополит“.
* Снимки: архив на Борис Цацов