От Русе до Тулча и обратно
Има събития, за които си струва да участваш в тях. И това беше едно от тях. Когато получих лична покана от кмета на Тулча да участвам на 30 юни в освещаването на бюст-паметника на българския войвода Стефан Караджа, мисълта ми се отправи към най-отдалечения край на нашата епархия от времето преди Освобождението (по време на Българската екзархия, когато Северна Добруджа в църковно отношение е в нейните граници).
На Петровден отслужих света литургия във възстановения храм на всички светии в Русчук града. Слава Богу! По молитвите на всички светии и на честваните първовърховни апостоли Петър и Павел хванахме друма към Тулча. А това са цели 350 км по суша. Далеч му е било на дядо Григорий Доростоло-червенски. Затова е гласувал пълно доверие на своя викарен епископ там Климент Браницки (Васил Друмев).
По „Моста на дружбата“ минахме Дунава, сетне по околовръстното на Букурещ се включихме в автомагистрала „Слънце“ (за Кюстенджа) и от Слобозия хванахме на североизток. От ляво и дясно се редят едни къщя – цели замъци с огради като за царски палати, от ковано желязо, никел, подсказва господин Калчо Петков от РТВЦ – Север, репортер на последващите тулчански преки включвания. При гр. Хърсово пак пресякохме Дунава и по-нататък ни посрещна поле с ветрогенератори. Стигнахме в Тулча по ул. Бабадаг. В дъното р. Дунав (ръкавът "Св. Георги") прави красив завой. При кръговото кръстовище „Ротонда на малцинствата“ пък има бюст-паметник на Георги Раковски (осветихме плочата му на 9.10.2014 г.).
Поклонихме се в българския храм „Св. Георги“. Иконостасът е дело на Антон Станишев, а иконите – на Станислав Доспевски. Царските икони носят надписи от българските еснафи в града и околността, дали средства за тяхното изписване. Иконата на св. архангел Михаил е дарена от чизмарския (майстори на ботуши), тухладжийския и киречийския (правене на вар) еснаф, на св. Харалампий – от бъчварския еснаф и пр. Така са обозначени царски икони и в българските храмове „Възнесение Господне“ в Браила и „Св. Пантелеймон“ в Галац.
По случай 1000-годишнината от покръстването на българите Йоргу Николае от Галац изписал икона на св. братя Кирил и Методий в тулчанската ни църква. О. Феликс-Лучиан Некулай ми обърна внимание, че между двамата равноапостоли е нарисувана р. Янтра, отляво на нея е крепостта Царевец, а отдясно – храм „Св. Четиридесет мъченици“ в Търновград.
В двора на храма край олтара са гробовете на основните ктитори: Димитраки бей Теодоров (от Жеравна) и съпругата му Султана, както и на хаджи Велико Стефанов и съпругата му Анастасия.
До църквата е сградата на българското девическо училище „Св. Кирил и Методий“, построено за една година и осветено на 11 май 1882 г. Запазената паметна плоча на български обяснява, че е построено със средства на Българското женско дружество „Надежда“ и българското читалище „Съгласие“.
Камбанарията се издига над уличния тротоар и тулчанци, като преминават покрай храма, спират за миг и се прекръстват с упование на Този, Който всичко държи. Хората имат осъзната вяра, не са вкопчени в курбани и киприанови молитви, а поставят светата литургия на първо място, както е редно. Грамотният християнин въплъщава посочените от Христос ценности и тук ще видиш онова, що зовем с една забравена дума, вече архаизъм – човещина. Аз лично много се впечатлявам от проявата ѝ тук, от една усмивка и малко вежливост. А когато тях ги няма, ние оскотяваме.
Отправих се към градския катедрален храм „Св. Николай“. Свещеник и дякон очакваха някого в притвора на храма. Попитах кого чакат, отговориха: Отеца. Сетих се, че румънците задължително казват отец и на владиката, дори на патриарха.
След минута пристигна Тулчанският епископ Висарион. В най-голямата жега беше облечен чинно с расо и калимавка. Застана на архиерейския трон и взе участие в празничната вечерна в чест на събора на светите апостоли – 30 юни. Докато се черкувах, ми направи впечатление как богомолците „попиваха“ думите на молитвите и песнопенията. Защото те служат на съвременния си език и ползата за румънските вярващи е голяма.
След отпуста служещият свещеник прочете от солея (стъпалото пред царските двери) кратки сведения за 12-те апостоли. А на излизане дядо Висарион даде благослов на всички, като раздаде иконичка на св. Петър и Павел. На 21 юни епископът участва в Силистра в новоучредения празник Събор на светите Доростолски мъченици (третата неделя след Петдесетница). Той е единственият румънски архиерей, абониран за нашия „Църковен вестник“.
Еп. Висарион ме представи на богомолците и ме помоли да изпея тропара на светите апостоли. Зарадва се, като установи, че мелодията е почти същата. Не пропусна да ме попита докъде съм стигнал с доктората. Каза, че е изпратил предговора за книгата в чест на протопрезвитер Добри Чаков от Силистра, която наскоро преведох на български. Зарадван от срещата ни, дядо владика благослови на другия ден при паметника на войводата да служа заедно с румънците: „Вземи дейно участие утре. Прочети молитва на български, а като поръсят паметника, поръси го и ти“. Как добре го е казал псалмопевецът: „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!" (Пс. 132:1).
По пътя към мястото за нощуване минах покрай детска градина „Св. Никита Римлянин“ – целодневна църковна детска градина (и в Русе е имало такава, до общинския пазар, ама…). Редом е общежитието на местната Духовна семинария „Св. Йоан Касиан“. До него е и сградата на Тулчанската епископия.
Дойде уреченият ден – 30 юни – за освещаване на бюст-паметника на Стефан Караджа. Бюстът е поставен в парка пред българския храм. Осветихме го заедно с отците ик. Клаудиу Богдан Мику, църковно-административен съветник, и ик. Феликс Лучиан Некулай, културен съветник, служещ в българския тулчански храм. В началото артистичният ансамбъл „Баладите на делтата“ изпълни българския химн. Чудно звучене! Ние сме свикнали с изпълнението от духов оркестър с барабан и капаци (чинели), а тук го изпълниха три цигулки, два кларинета и панфлейта. Много мило!
Слова произнесоха официалните лица: нашият посланик в Букурещ Радко Влайков, румънският посланик в София г-жа Бръндуша Предеску, областният управител Еуджен Теренте и кметът на града Щефан Илие, българският депутат в румънския парламент Георги Наков, кметът на Русе Пенчо Милков, кметът на гр. Болярово, обл. Ямбол, Христо Христов (в община Болярово е родното село на войводата Стефан Караджа Ичме, сега Стефан Караджово).
Последва официално посещение на българския храм. Гостите бяха приветствани от председателя на храма ик. Йонуц Раул Гросу. Впечатленията си вписахме в почетната книга на храма. Там тулчанци ни показаха книгата на силистренеца Николай Тодоров „Честни и верни хора. Българската общност в Тулча през Възраждането“. Аз едва сега научих за нея. А хората там искат да им се помогне да я преведат и издадат на румънски. Виж ти!
Изпълнени с много положителни впечатления отпътувахме от Тулча към Русчук, където са и тленните останки на войводата Стефан Караджа – в Пантеона на възрожденците, за съжаление изграден на мястото на съборената църква „Всех святих“. А надгробната му плоча е в близост до сегашния храм „Всех святих“, от който започнах разказа си.
На другия ден получих съобщение от о. Феликс, че след като сме си заминали, в 15.45 ч. силна буря връхлетяла Тулча. Господ удържал природната стихия, докато си заминем благополучно. Затова и в светата литургия Му казваме: „Достойно и справедливо е да Те възпяваме, да Те благославяме, да Те хвалим, да Ти благодарим…“.
Та отецът ми писа: „Благодаря, отче Кириле! Беше исторически, приятен и значим момент за нас това възпоминание! Всякога имате в мое лице един приятел в Тулча, на когото можете да разчитате“.
За такива читави люде може само да благодарим на Господ! Както и правим.
А когато ви остане време, посетете Държавен архив – Русе, фонд 43 К, за да прочетете кореспонденциите на тулчанските ни отци Тодор Панджаров, Енчо Димитров, Руси Стоянов с Доростоло-Червенския ни митрополит Григорий. Също и писмата на еп. Климент Браницки (Васил Друмев). Г-н Тодор Билчев в няколко книги разчете тези писма и ги издаде, за да ни улесни в тяхното разбиране.
Преди да завърша, казвам: Слава на Господ за всичките Му благодеяния към нас!
