(продължение)
Всичко става благодарение на молитвата, мълчанието и любовта. Разбрахте ли какво прави молитвата? Любов към молитвата, към Христа любов. Тя носи в действителност полза. Колкото повече обичате децата си с чисто човешка любов, която често е страстна, толкова повече ще се объркват те, толкова повече и поведението им ще бъде лошо. Когато обаче, любовта между вас и към децата е християнска и свята, тогава няма да имате проблеми. Светостта на родителите спасява децата. За да стане това, трябва да подейства Божията благодат в душите на родителите. Никой не се освещава от само себе си. Самата Божия благодат след това ще осветли, ще затопли и ще вдъхне живот в душите на децата.
Често ми се обаждат по телефона и от чужбина и ме питат за децата си. И така, обади ми се днес от Милано една майка и ме пита как да се отнася към децата си. Казах й: „Моли се и, когато трябва, говори на децата с любов. Повече се моли и им говори по-малко. Много се молете и говорете малко - това се отнася за всички хора. Да не ставаме досадни, но да се молим тайно, след което да говорим и Бог ще потвърждава в нас дали това, което говорим е приемливо за останалите, а ако не е, отново няма да говорим. Само тайно ще се молим. Защото с приказки ставаме досадни и предизвикваме другите хора, а понякога събуждаме и тяхното негодувание. За това по-добре е да говорим тайно в сърцето на другите чрез тайната молитва, а не в ухото му.
Чуй какво ще ти кажа: първо се моли и след това говори. Така да се отнасяш с децата си. Ако ги съветваш непрекъснато, ще им станеш досадна и когато пораснат, ще се чувстват подтиснати. И така, да предпочиташ молитвата. Да им говориш с молитва. Говори на Бога, а Бог ще говори в тях. Т.е. не трябва да съветваш децата с думи, които само ушите могат да чуят. И това може да правиш, но преди всичко трябва да говориш за децата си на Бога. Да Му казваш „Господи Иисусе Христе, просветли дечицата ми. Аз на Теб го възлагам. Ти ми ги даде, но аз съм слаба, не мога да ги насоча. Затова Те моля, просветли ги“. И Бог ще им говори и те ще казват:
„Ох, не биваше да притеснявам мама с това, което направих!“ И това ще излиза вътре от тях с помощта на Божията благодат.
Това е съвършеният начин. Майката да говори на Бога, и Бог да говори на детето. Ако не стане така - говори, говори, говори ... всичко ще стига до ушите, а накрая се получава тормоз. Когато детето порасне, започва да реагира, т.е. да отмъщава и на баща си, и на майка си. Докато едно е съвършенството - да говори любовта към Христос и светостта на бащата и майката. Светостта, а не човешката опитност прави децата добри.
Когато децата са травмирани и наранени от сериозен проблем, не се разстройвайте от това, че реагират и говорят по този лош начин. В действителност те не го искат, но не могат да правят нещо друго в трудни моменти. След това съжаляват. Ако обаче вие се нервирате и сърдите, ставате като лукавия, който си играе с всички вас.
Светостта на родителите е най-доброто възпитание за отношението към Господа
Да виждаме Бога в лицето на децата и да дадем Божията любов на децата. Да се научат и децата да се молят. За да се молят децата, трябва да имат кръв от молещи се родители. Някои гледат на нещата повърхностно и казват: „След като родителите се молят, те са набожни, изучават Светото Писание и децата растат “просветени и упътени в Господа“ (1), следователно ще станат добри“. Обаче, ето, че виждаме обратни резултати ... заради тормоза върху тях.
Не е достатъчно родителите да са набожни. Трябва да не тормозят децата, за да се справят с живота. Възможно е да отблъснем децата от Христос, когато следваме егоистично религията. Децата не искат тормоз. Не ги принуждавайте да ви последват в църквата. Можете да кажете: „Който иска, може да дойде сега с мен или по-късно“. Оставете да говори в душите им Бог. Причината, поради която децата на някои набожни родители, когато порастват, стават непослушни и изоставят и Църквата, и всичко останало и ходят другаде да удовлетворяват своите потребности е този тормоз, който упражняват „добрите“ родители. Уж „набожните“, които имаха грижата да направят децата си „добри християни“, с тази своя любов, човешката, ги измъчиха и стана обратното. Тоест, докато са малки, тормозят децата, а когато те станат на 16, 17 или 18 години се получава обратния резултат. От протест започват да излизат с лоши компании и да говорят лош език.
Светостта на родителите е най-доброто възпитание за отношението към Господа
Да виждаме Бога в лицето на децата и да дадем Божията любов на децата. Да се научат и децата да се молят. За да се молят децата, трябва да имат кръв от молещи се родители. Някои гледат на нещата повърхностно и казват: „След като родителите се молят, те са набожни, изучават Светото Писание и децата растат “просветени и упътени в Господа“ (1), следователно ще станат добри“. Обаче, ето, че виждаме обратни резултати ... заради тормоза върху тях.
Не е достатъчно родителите да са набожни. Трябва да не тормозят децата, за да се справят с живота. Възможно е да отблъснем децата от Христос, когато следваме егоистично религията. Децата не искат тормоз. Не ги принуждавайте да ви последват в църквата. Можете да кажете: „Който иска, може да дойде сега с мен или по-късно“. Оставете да говори в душите им Бог. Причината, поради която децата на някои набожни родители, когато порастват, стават непослушни и изоставят и Църквата, и всичко останало и ходят другаде да удовлетворяват своите потребности е този тормоз, който упражняват „добрите“ родители. Уж „набожните“, които имаха грижата да направят децата си „добри християни“, с тази своя любов, човешката, ги измъчиха и стана обратното. Тоест, докато са малки, тормозят децата, а когато те станат на 16, 17 или 18 години се получава обратния резултат. От протест започват да излизат с лоши компании и да говорят лош език.
А ако се развиват свободно, виждайки едновременно добрия пример на големите, за нас става радост да ги отглеждаме. Това е тайната, да си добър, да си свят, за да вдъхновяваш, за да грееш. Изглежда животът на децата се влияе от излъчването на родителите. Родителите настояват „Хайде да се изповядаш, хайде да се причастиш, хайде да направиш онова ...“. Нищо не става. Като гледа тебе ли? Твоя живот ли? Грее ли Христос вътре в теб? Това подхожда на детето ти. Там се намира тайната. И ако това стане, когато детето е малко на възраст, няма да е нужно много да се потруди, когато порасне. По този въпрос мъдрецът Соломон използва една прекрасна картина, подчертавайки значението, което има доброто начало, добрата основа. Казва на едно място: "Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко".
Когато родителите са свети и предадат това на детето, те го възпитат в Христос. Тогава детето, каквито и лоши влияния да му оказва обкръжението му, няма да се повлияе, защото на прага му ще се бъде Мъдростта, Христос. Няма да се потруди, за да я придобие. Изглежда много трудно да станеш добър, но в действителност е много лесно, когато започнеш от малък с добри начала. Пораствайки, няма да е нужен труд, защото доброто го имаш вътре в теб, живееш с него. Не се трудиш, преживял си го. Това е твое имане, което ако внимаваш, го пазиш за цял живот.
С молитва и святост можете да помогнете на децата в училище
С молитва и святост можете да помогнете на децата в училище
Това, което което се отнася за родителите, може да стане и с преподавателите. Със святост и молитва може да помогнете на децата в училище.
Може да ги закриля Божията благодат и да станат добри. Не се опитвайте по човешки да поправите лошите неща. Няма да има добър резултат. Само с молитва ще успеете. Призовавайте Божията благодат за всички. Да отиде Божията благодат в душите им и да ги промени.
Такъв човек може да се нарече християнин.
Вие, преподавателите, тайно, без да го разбирате, предавате на децата своя стрес и им влияете. С вярата стресът се премахва. Какво казваме? „Целия си живот на Христа Бога предаваме“
Такъв човек може да се нарече християнин.
Вие, преподавателите, тайно, без да го разбирате, предавате на децата своя стрес и им влияете. С вярата стресът се премахва. Какво казваме? „Целия си живот на Христа Бога предаваме“
Да отговаряте на любовта на децата с разбиране. Така, ако ви обикнат, ще можете да ги отведете близо до Христос. Вие ще станете средството. Любовта ви е истинска. Не ги обичайте по човешки начин, както обикновено правят родителите. По този начин не им помагате. Любов с молитва, любов към Христос. Тази любов принася полза в действителност. За всяко дете, което виждате, се молете и Бог ще изпрати Благодатта Си и ще го съедини със Себе си. Преди да влезете в класната стая, особено в трудни класове, казвайте молитвата: „Господи Иисусе Христе ...“. Влизайки, прегръщайте с погледа си всички деца, молете се и след това да говорете, влагайки цялото свое същество. Правейки това за Христос, ще се радвате. По този начин ще се освещавате и вие, и децата. Ще живеете в Христовата любов и в Църквата, защото ще ставате добри в работата си.
Ако някой ученик създаде проблем, първо направете една обща забележка:
- Деца, тук дойдохме, за да учим, за сериозна работа. Аз съм до вас, за да ви помогна. Както вие се изморявате, за да постигнете нещо в живота си, така и аз, понеже ви обичам, се старая много. Затова ви моля да бъдете послушни, за да постигнем целта си.
Няма да гледате този, който е прекалил с поведението си. Ако продължи, обърнете се към него, не гневно, но сериозно и твърдо. Трябва да се опитвате да се налагате в класа, за да можете да повлияете и на душите им. Не са виновни децата, които създават трудности. Това се дължи на големите.
- Деца, тук дойдохме, за да учим, за сериозна работа. Аз съм до вас, за да ви помогна. Както вие се изморявате, за да постигнете нещо в живота си, така и аз, понеже ви обичам, се старая много. Затова ви моля да бъдете послушни, за да постигнем целта си.
Няма да гледате този, който е прекалил с поведението си. Ако продължи, обърнете се към него, не гневно, но сериозно и твърдо. Трябва да се опитвате да се налагате в класа, за да можете да повлияете и на душите им. Не са виновни децата, които създават трудности. Това се дължи на големите.
Не говорете много на децата за Христос, за Бога, но се молите на Бога за децата. Думите звънтят в ушите, а молитвата отива в сърцето. Чуйте една тайна. Първия ден, когато влезете в класната стая, не преподавайте урок. Просто им говорете хубаво. Отнесете се с любов към децата. В началото не им говорете въобще за Бога, нито за душата. Друг път ще говорите тези неща, по-късно. Деня обаче, в който ще им говорите за Бог, се подгответе добре и им кажете:
- Има едно нещо, в което всички се съмняват. Става въпрос за „Бога“. Какво е вашето мнение?
- Има едно нещо, в което всички се съмняват. Става въпрос за „Бога“. Какво е вашето мнение?
След това обсъдете. Друг ден поставете въпроса „за душата“.
- Има ли душа?
- Има ли душа?
После им говорете за лошото от философска гледна точка. Кажете им, че имаме две лица и че в нас се преплита лошото и доброто. Трябва да развиваме доброто. Добрата ни страна желае напредък, доброта, любов. Нея трябва да събудим, за да станем коректни хора в обществото. Да си спомните онова: „"Душо моя, душо моя, събуди се, защо спиш?" Не им го казвайте обаче по този начин, а с други думи, приблизително така: „Деца бъдете будни за учението, за доброто, за любовта. Само любовта прави всичко красиво и животът се изпълва и придобива смисъл. Лошото у нас иска да мързелуваме, да сме безразлични. Това обаче прави живота безсолен, без смисъл и красота“.
Всичко това, обаче, изисква подготовка. Любовта изисква жертви и много често жертва на време. Отдавайте основно значение на подготовката, за да бъдете подготвени да предложите нещо стойностно на децата. Да сте готови и всичко да изричате с любов и преди всичко с радост. Да им показвате цялата си любов и да знаете какво искате и какво говорите. Нужно е обаче и изкуство в отношенията ви към децата. За това чух много впечатляващ разказ - Един преподавател, доволен от всички деца, имаше проблеми с непослушанието на някакъв ученик и искаше да го изключи от училище. Междувременно, дойде нов учител и пое класа. Разказаха му за проблемния ученик. Новият учител разбра, че детето е пристрастено към колоезденето и през втория ден, когато влезе в класната стая, каза:
- Деца, имам проблем. Живея далече и краката ме болят като ходя и искам да използвам колело, но не мога да карам. Някой може ли да ме научи?
Всичко това, обаче, изисква подготовка. Любовта изисква жертви и много често жертва на време. Отдавайте основно значение на подготовката, за да бъдете подготвени да предложите нещо стойностно на децата. Да сте готови и всичко да изричате с любов и преди всичко с радост. Да им показвате цялата си любов и да знаете какво искате и какво говорите. Нужно е обаче и изкуство в отношенията ви към децата. За това чух много впечатляващ разказ - Един преподавател, доволен от всички деца, имаше проблеми с непослушанието на някакъв ученик и искаше да го изключи от училище. Междувременно, дойде нов учител и пое класа. Разказаха му за проблемния ученик. Новият учител разбра, че детето е пристрастено към колоезденето и през втория ден, когато влезе в класната стая, каза:
- Деца, имам проблем. Живея далече и краката ме болят като ходя и искам да използвам колело, но не мога да карам. Някой може ли да ме научи?
И така проблемният ученик се изправя.
- Аз, казва, ще те науча!
- Знаеш ли?
- Да, знам.
- Знаеш ли?
- Да, знам.
И от тогава станаха приятели. Дори старият учител се притесни от това, което видя. Почувства, че се оказа недостоен да повлияе на ученика си.
Много пъти се случва в училището да има деца сираци. Трудно нещо е да си сирак. Който е бил лишен от родителите си, особено, когато е бил малък, става нещастен в живота. Ако обаче е придобил за духовни родители Христос и Богородица, става свят. Да се отнасяте към сираците с любов и разбиране, но преди всичко ги съединявайте с Христос и Църквата.
(следва)
Много пъти се случва в училището да има деца сираци. Трудно нещо е да си сирак. Който е бил лишен от родителите си, особено, когато е бил малък, става нещастен в живота. Ако обаче е придобил за духовни родители Христос и Богородица, става свят. Да се отнасяте към сираците с любов и разбиране, но преди всичко ги съединявайте с Христос и Църквата.
(следва)
