Лекарството и голямата тайна за напредъка на децата ни е смирението. Доверието в Бога ни прави абсолютно уверени. Бог е всичко. Никой не може да каже: „аз съм всичко“. Бог иска от нас да водим децата към смирението. Нищо няма да направим и ние, и децата без смирение. Изисква се внимание, когато окуражавате децата. На детето не трябва да казвате: „Ти ще се справиш, ти си страхотен, ти си млад, ти си смел, ти си съвършен!...“ Така не му помагате. Можете обаче да му кажете да се моли. Да му кажете: „Детето ми, талантите, които имаш, Бог ти ги даде. Помоли Му се да ти даде сили, за да ги развиеш и да успееш. Да ти даде Бог благодатта Си“. Това е съвършеното. Във всички неща децата да се научат да търсят Божията помощ.
Хваленето на децата не е добро. Какво ни казва Писанието? Че, който ни хвали, ни заблуждава и разваля пътищата на живота ни. Колко мъдри са Божиите думи! Хваленето не подготвя децата за каквато и да било трудност в живота и те стават неадекватни, губят всичко и в крайна сметка се провалят. Сега светът се развали. На малкото дете само хвалби. Да не му се скараме, да не се обърнем срещу него, да не го притиснем детето! То свиква обаче така и не може да реагира правилно и при най-малката трудност. Щом някой се обърне срещу него, се нервира, губи кураж.
Родителите са отговорни на първо място за провала на децата си в живота, а след това и учителите и преподавателите. Постоянно ги хвалят. Говорят им егоистични неща. Не ги водят към Божия Дух, отчуждават ги от Църквата. Когато децата пораснат малко и отидат на училище, оставят религията и я занемаряват, губят уважението към Бога, към родителите, към всички. Стават непослушни, твърди, безчувствени, като не уважават нито религията, нито Бог. Направихме в живота егоисти, а не християни.
Децата не стават личности с постоянни хвалби
Децата не се изграждат като личности с постоянни хвалби. Стават егоисти и суетни. Ще искат през целия си живот всички непрестанно да ги хвалят, дори да им говорят лъжи. За съжаление, днес всички са се научили да говорят и лъжи, и суетните хора ги приемат. Това е тяхната храна. „Кажи го, дори и да е лъжа“, казват. Бог това не го желае. Бог желае истината. За съжаление, това не всички го разбират и правят точно обратното.
Когато децата бъдат постоянно хвалени, без да се прави разграничение, различното от тях ги дразни. Егоизмът ги обзема и свикнали от малки с хвалби от родители и учители, образоват се, но каква е ползата от това? В живота стават егоисти, а не християни. Егоистите не могат да станат никога християни. Егоистите искат постоянно всички да ги хвалят, всички да ги обичат, всички да говорят добре за тях - нещо, което нашият Бог, нашата Църква, нашият Христос не го иска.
Нашата религия не желае от малки да се учат на поведение. Напротив, иска децата от малки да се учат на истината. Христовата истина подчертава, че като хвалиш постоянно един човек, го правиш егоист. Егоистът е объркан човек. Той е воден от дявола и от лош дух. По този начин, растейки в егоизма, първата му работа е да се отрече от Бога, става неприспособим в обществото егоист .
Трябва да казваш истината, за да я научи човекът. Иначе поощряваш неговата необразованост. Когато кажеш на другия истината, той се ориентира, внимава, слуша и другите, сдържа се.
Така и на детето ще кажеш истината, ще му се скараш, за да се ориентира, че това, което прави не е добро. Не, обаче, да го биеш с бастун. Тогава преминаваме границата и става обратното.
С хвалби от малки водим децата си към егоизъм. На егоиста може и да се подиграваш, стига да му казваш, че е добър, да величаеш егото му. И той си мисли: „А, този, който ме хвали, е добър“. Това не са правилни неща. Тъй като човек израства в егоизъм, объркването в него нараства, той страда, не знае какво да прави. Причина за психичната обърканост е егоизмът. Това и самите психиатри, ако го проучат, ще стигнат до извода, че егоистът е болен човек.
Никога не трябва да хвалим ближните си и да ги ласкаем, но да ги водим към смирение и към любов към Бога. Нито ние да искаме да ни обичат, ласкаейки другите. Да се учим да обичаме, а не да искаме да ни обичат. Да обичаме всички братя в Христос самоотвержено, без да очакваме хвалби и любов от тях. Те ще правят за нас това, което Бог им казва. Ако и те са християни, ще прославят Бога, че сме се срещнали и че сме им помогнали или че сме им казали една добра дума.
По този начин да водите и децата в училище. Това е истината. Иначе стават неадекватни. Не знаят какво да правят и накъде вървят и причината сме ние, че сме ги направили такива. Не сме ги завели до истината, смирението, любовта към Бога. Направили сме ги егоисти и ето какъв е резултатът сега!
Има обаче и деца, които са на родители смирени и още от малки им говорят за Бог и за светото смирение. Тези деца не създават проблеми на ближните си. Те не се сърдят, когато им посочваш грешките, но се опитват да ги поправят и се молят на Бог да не станат егоисти.
Аз какво да ви кажа ... Когато отидох на Света Гора, отидох при едни свети старци. Те никога не ми казаха „браво“. Винаги ме съветваха как да обичам Бога и как да се смирявам. Да умолявам Бога да укрепи душата ми и да Го обичам много. Аз не знаех какво е това „браво“, нито съм го търсил. Напротив, притеснявах се, че старците ми можеше да не ми се скарат. Казвах си „Да бъде чута молитвата ми, да ми се карат, да се отнасят с мен твърдо“. Това, което ви говоря сега, ако го чуе един християнин, какво ще каже? Ще се обърка, ще го отхвърли. Това обаче е правилното, смирението, истинното.
Нито родителите ми са ми казвали някога „браво“. Нито съм го търсил. Затова, каквото направих го направих безкористно. Сега, когато хората ме хвалят, се чувствам много лошо. Какво да ви кажа ...В себе си се дразня, когато другите ми казват „браво“. Но не ми навреди това, че се научих на смирение. И сега защо не искам да ме хвалят? Защото знам, че хвалбата прави човека глух и отблъсква Божията благодат. И Божията благодат идва само със светото смирение. Смиреният човек е съвършеният човек. Това не е ли хубаво? Не е ли истина?
На когото кажеш това, ще каже: „Какво говориш, ако не похвалиш няма да може нито да чете, нито, нито ...“. Това обаче се случва, защото ние сме такива и правим детето си такова. Т.е. избягали сме от истината. Егоизмът изкара човека от Рая. Това е нещо много лошо. Първите хора, Адам и Ева, са били обикновени и смирени, затова са живяли в Рая. Не са имали егоизъм. Имали са, както казваме, на богословски език, първородното. Когато говорим за „първородно“, имаме предвид първоначалните дарби, дадени от Бог, когато създаде човека, т.е. живота, безсмъртието, съвестта, независимостта, любовта, смирението и др. След това дяволът успя, служейки си с хвалби и ги заблуди. Изпълниха се с егоизъм. Естественото състояние на човека обаче, така както го е сътворил Бог, е смирението. Докато егоизмът е нещо неестествено, болест, неприсъщо.
И така, когато ние с хвалбите създаваме в детето това „свръхего“, увеличаваме егоизма му и му влияем много лошо. Правим го по-податливо на дяволските неща. Израствайки по този начин, го отдалечаваме от всички ценности на живота. Не мислете ли, че това е причината децата ни да се погубват, хората да са непокорни? Това е егоизмът, който от ранна възраст им е насаден от родителите. Дяволът е най-големият егоист, най-големият сатана. Т.е. сатаната живее в нас, дяволът живее в нас. Не живеем смирено. Смирението е от Бога. Това е нещо необходимо за душата на човека. Това е нещо органично. Когато липсва, все едно, че липсва сърцето от организма. Сърцето дава живот на организма, а смирението дава живот на душата. С егоизма човекът вече застава на страната на лошия дух, т.е. развива се с лошия дух, а не с благия.
Това успя да направи дяволът. Направи и лабиринта, за да не можем да се разберем помежду си. Какво се случи с нас, без да разберем? Виждате ли как се заблудихме? Направихме нашата земя истинска психиатрия! И не разбираме коя е причината. Всички се чудим: „Какво става с нас, накъде сме тръгнали, защо децата ни поеха пътищата, защо тръгнаха от домовете си, защо се отказаха от живота, защо се отказаха от образованието си? Защо става това?“. Дяволът успя да изчезне и да направи хората да използват други имена. Лекарите, психолозите, когато един човек боледува казват: „А, имаш невроза! А, имаш стрес!“ и пр. Не приемат, че дяволът подстрекава и събужда в човека егоизма. Дяволът обаче съществува. Това е духът на лошото. Ако кажем, че не съществува, все едно, че се отказваме от Евангелието, което говори за него. Той е нашият враг, опонента ни в живота, противникът на Христос и се казва антихрист. Христос дойде на земята, за да ни освободи от дявола и да ни дари спасението.
Изводът, коюто трябва да си направим е, че трябва да научим децата да живеят смирено и да водят обикновен живот. Да не търсят хвалби и „браво“. Да ги научим, че съществува смирение, което е здравето на живота.
Манталитетът на днешното общество действа лошо на децата. Хората имат друга психология, друга педагогика, предназначени за деца на атеисти. Този манталитет води до своеволие. И виждате резултатите при родителите и при децата. Днес младите крещят. Казват: „Трябва да ни разберете!“. Не трябва обаче ние да се принизяваме до тях. Обратно на това, трябва да се молим за тях. Ще казваме това, което е правилно, ще живеем правилно, но няма да се пригодим към техния дух. Да не развалим величието на вярата си. Не трябва да придобием техния манталитет, за да им помогнем. Трябва да бъдем такива, каквито сме и да проповядваме светлината.
Децата ще се научат от отците. Учението на отците ще научи децата на изповед, кои са страстите, кои са лошите неща, как светците са побеждавали лошото в себе си. Ние ще се молим Бог да се всели в тях.
